Български Национален Съюз - 112 г. от рождението на Ванчо Михайлов

На този ден през 1896 г. е роден Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо, Ванчѐ Михайлов или с прякора Радко. Иван Михайлов е Български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония, последният водач на Вътрешната македонска революционна организация.

Роден е в щипската махала Ново село. Учи в Солунската Българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където всичките му учители са патриоти, а някои от тях са членове на ВМОРО. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов е принуден да завърши образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път среща един от хората, които ще мрази най-много в живота си - сръбският престолонаследник, а впоследствие и крал Александър. След завършването в 1915 година като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в Българската войска.

Ванчѐ Михайлов служи в Българската армия по време на Първата световна война и проявява забележително усърдие. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество „Вардар“.

Активната му легална дейност свършва с убийството на Тодор Александров (1924), негов много скъп приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на войводата. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години активисти на ВМРО са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България.

През 1926 година Ванчѐ Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 г. сръбските власти ликвидират баща му и по-големия му брат, в отговор той издава смъртна присъда на сръбския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.Ванчѐ Михайлов напуска България като прекарва няколко години в Турция, Полша, Хърватия, Унгария, Германия, Испания, докато най-сетне се установява в Италия.

След началото на Втората световна война Михайлов осъществил контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. След това била издадена заповед на Главното управление за имперска безопасност (РСХА) за създаването на батальони от активисти на ВМРО под немско командване. Общата численост на тези части, чиято цел трябвало да бъде борба с гръцките партизани, се предвиждала между 5000 и 8000 души. Те трябвало да бъдат разположени в триъгълника Солун - Костур/Лерин - Лариса. От началото на март 1944 започнало формирането на такива Вафен-СС роти (по-късно батальони) в Костурско, Леринско и Воденско.

През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава (предложено от Хитлер), за да се избегнат безсмислените жертви.

Ванчѐ Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Той и в изгнание не спира да защитава своето дело и издава хиляди брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други книги.