НАШИЯТ КОМЕНТАР

За начало искаме да кажем лично на г-н Коен, че е подбрал интересно заглавие за статията си – ”НЕ ПУСКАЙ В КЪЩАТА СИ РАЗБОЙНИКА, КОЙТО ИСКА ДА Я РАЗРУШИ”. То би било доста подходящо за лозунг на някой палестински митинг от 1947. Същите думи са били в устите на онези английски политици, които преди години са гласували закон, който е заплашвал с обесване всеки дръзнал да превози и докара в Англия представители на онова номадско племе, което г-н Коен така яростно защитава днес!

Още от самото заглавие г-н Коен ясно заявява, че националистите са разбойници, които искат да разрушат “Ци­та­де­ла­та на тър­пи­мос­тта и на ли­бе­рал­но­то го­во­ре­не”, каквато била “Цен­тъ­рът за кул­ту­ра и де­бат “Чер­ве­на­та къ­ща”. Той обаче не споменава по какъв начин представителите на БНС са се опитали да разрушат неговата цитадела. Редно е също така да уточним, че въпреки твърденията на Емил Коен, че е присъствал и на двата дебата, никой от хората в публиката не забеляза присъствието му на втория, а и по-долу, където погрешно посочва имената на някои участници се вижда, че май всъщност не е бил реално в залата. Длъжни сме да си зададем въпроса – как човек, който не е присъствал на дадено събитие има завидната самоувереност да го коментира и то по такъв начин?

В текста си за списание ”Обектив” на антибългарската организация ”Български хелзинкски комитет”, който можете да видите по-горе, Емил Коен първо ни представя участниците в дебата и разбира се още в началото прокарва теорията, че от едната страна били добрите либерални ”интелектуалци”, които за негово разочарование обаче не блеснаха с нищо интелектуално, а от другата били лошите крайни националисти от БНС, по чиито адрес може да говорим всичко, но с които, като дявол тамяна, трябва да избягваме дискусията. Защо е така това? Дали, защото те са крайни националисти, което по презумпция според г-н Коен би трябвало да означава нещо лошо или просто защото в тези два дебата лъсна истината, а именно, че либералните ”интелектуалци” са такива само, докато ”дебатират” помежду си със заучени фрази и без реален опонент. Поставени в ситуация, като тази в ”Червената къща”, където им се наложи да защитават позициите си в реални условия и срещу реални противници, се видя не само тяхната мисловна импотентност, но и абсурда на защитаваните от тях тези. Едно на ръка, че вижданията и думите на тези хора са винаги идентични, защото са им спуснати в готов вид от трети лица. Съвсем друг въпрос пък е, че би било интересно да знаем какво всъщност означава краен национализъм и защо г-н Коен толкова се плаши от тази дума? Като крайно ние бихме определили положението, в което се намира българския народ в момента, а в едно крайно положение са нужни и крайни мерки. Да оставим настрана, че такива за жалост за сега не виждаме, но с оглед на случващото се и продължаващия геноцид срещу народа ни, то много скоро г-н Коен сигурно ще бъде още по-смутен от естествените защитни реакции на българите. Ние обаче също сме смутени и то доста, но от криворазбраните представи на г-н Коен за свободата на словото. Излиза, че дървените философи могат да говорят по адрес на крайните националисти, но не и със самите тях. А когато за първи път се престрашиха и допуснаха грешката да излезнат очи в очи срещу ”злото”, като в следствие на това резултата не им хареса, то веднага се появи гуруто им, който пледира за налагане на вето за по-нататъшни такива опити, които биха донесли още повече негативи за гилдията на ”интеграторите”. Иначе благодарим на г-н Коен за потвърждението на нещо, което цяла България отдавна знае. Сегашното ВМРО-БНД няма нищо общо със старото ВМРО и отдавна се е превърнало в една частна партия под контрола на кадрите на ДС, която се чуди с кой да се коалира. Не случайно за много българи тя е известна по-скоро като МВРО, отколкото като ВМРО. Точно затова и г-н Коен вижда в нея един възможен удобен ”противник”, който си позволява да играе по правилата на антибългарската върхушка и който лесно може да бъде инструментализиран.

Нека обаче все пак се върнем към смущението на г-н Коен от първите редове на статията му. Той твърди, че то не е продиктувано от личните му особености (вероятно визира произхода си), но само няколко реда по-долу бърза сам да се опровергае. По въпроса за национализма, българите и циганите – той започва да ни говори за евреите, нацистите, газовите камери, ”крайното решение”, 30-те години на миналия век и Германия. Изобщо все неща, които са минало и които може би касаят неговия, но със сигурност не и нашия народ. Точно затова ние намираме аналогията му не само за фактологически грешна, но и я окачествяваме като жалък опит за манипулация, демагогия и подвеждане на читателите. За да продължим в неговия контекст на мисли обаче сме длъжни да припомним, че точно неговия събрат по кръв – Филип Димитров, беше този, който продъни ушите на цялата общественост с желанието си да криминализира някои исторически спорове и по-точно въпроса за съдбата на евреите през Втората световна война. Като трезвомислещи хора, които живеят в 21-ви век ние сме далеч от всякакви предразсъдъци, но няма как да не си зададем въпроса, дали е случайно това, че в единия случай един евреин на име Филип Димитров иска да хвърля хора в затвора за това, че имат по-особено мнение за дадено историческо събитие, а в другия случай друг евреин на име Емил Коен иска типично по фашистки да изолира цяла една прослойка от населението (каквато са националистите) и да ги лиши от правото им да участват активно в обществения живот?

На фона на всичко това малко цинично идва изказването на същия този г-н Коен, че едва ли не фашизма и национализма били победили на 9-ти септември 1944-та. Изглежда господинчото си мисли, че българския народ е забравил участието на такива като него в установяването на комунистическата диктатура у нас и ще се остави да бъде подвеждан с такива цинични твърдения. Фактите са неоспорими: Коеновците наложиха диктатурата след 9-ти у нас, Коеновците бяха тези, които колеха и бесеха, даже и за вицове след 9-ти, Коеновците бяха тези, които инсценираха прехода след 10-ти ноември и Коеновци са тези, които искат да ни наложат още по-мракобесна диктатура сега, макар и скрита под маската на ”демокрацията, човешките права и свободата на словото”. За щастие от време на време Коеновците свалят маската си, както е в случая с тази статия и ни показват своето истинско антидемократично и антибългарско лице. Преди всичко сме длъжни да уточним, че под Коеновци далеч не искаме да звучим по начин, който би ни навлекъл любимия за някои дамгосващ епитет – антисемити. Под Коеновци ние не визираме евреите, защото би било несериозно и наивно да твърдим, че цял един народ може да притежава негативни качества. Под Коеновци ние визираме всичките тези разнородни душмани на България – били те Коеновци, Къневци, Кабакчиевци, Кюрановци и прочие все кадри на бившата номенклатура на БКП или нейни деца, които бързо се пребоядисаха и мислят, че народа е забравил какви бяха преди 10-ти ноември. Скъпи господа, ние помним всичко и сме далеч от това да ви простим! Петя Кабакчиева може да се вживява пред хората в ролята си на либерална академична особа, но това не променя факта, че преди 10-ти ноември тази видна радателка за демокрация се е издигала в обществото благодарение на факта, че баща й Любомир Кабакчиев е бил член на ЦК на БКП. Също така и не променя факта, че никой нормален българин няма да се съгласи с нейното безочливо и нагло твърдение (изложено по време на втория дебат), че: “Пенсионерите са тези, които взимат най-много социални помощи в България, а не циганите”. Това нейно безскрупулно твърдение не отговаря и на действителността, защото пенсиите не са социални помощи. Пенсионерите в огромната си част са хора, които са се трудили, чиито труд е бил ограбван от държавата, за да може хора като Кабакчиева, Кюранов и другите “либерални интелектуалци” да си гледат рахатлъка по времето на комунизма и демокрацията. Тези пенсионери сега срещу труда си получават жълти стотинки, които им подхвърлят под формата на пенсии. Тяхното положение не може да се сравни с това на неработещите и раждащите много деца, които получават пари само и само, за да паразитират на гърба на трудещите се. За никой не е тайна, а и статистиките го потвърждават, че у нас 80% от помощите отиват при циганите. Същото важи и за Деян Кюранов, който във времена, когато само една мисъл за чужбина е можела да те прати в Белене, е живял и учил в Щвейцария, където баща му (Чавдар Кюранов) е заемал висш пост в ролята си на кадър на БКП. Покойният Кюранов старши е член на БКП от 1948 г. Представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН в Женева (1965-1971), старши съветник в Съвета по човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971-1982). Член на Висшия съвет на БСП (1990-1998) и председател на Обединението за социална демокрация в БСП, заместник-председател на БСП (1990-1991). Кюранов е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988) и противник на включването на тази организация в СДС. Участва в работата на Кръглата маса – на първото консултативно и на подготвителното заседание е в делегацията на СДС, но след това напуска Клуба. Кандидат за президент от БСП на първите избори за държавен глава през 1991 г. Такива стари кадри на комунистическия режим са лицето на прехода, демокрацията и интеграцията у нас и до ден днешен. Пък после се чудим защо прехода и демокрацията са ни такива! Та една стара поговорка гласи: ”Със стари курви нов бардак не се прави”. Цинично наистина, но за жалост отговарящо много точно на положението у нас, където старите партийци смениха любовта към СССР с тази към ЕС в рамките на 24 часа. Колкото и на тях да не им се харесва обаче, в България все още има хора, които са готови да отстояват справедливостта и правото на народа си да съществува. Тях не ги е страх да казват истината, защото те знаят, че само тя ще ги направи свободни. Истината е магическата дума, която отключва всички врати и която разпръсква лъча на надеждата и свободата, който прогаря и смущава съзнанията на такива като Емил Коен и компания. Дали те ще успеят в желанието си да наложат отново тотална цензура в обществото ни? Това ще покаже времето, но със сигурност забраните и сталинисткото мракобесие няма да спрат и унищожат чувството за национална гордост и самосъзнанието на българите, защото не се гаси туй, що не гасне! Мислите не могат да бъдат забранени от никой, а още по-малко пък обичта към Родината!

Оценка на потребителите

   (0 глас)