(статията е публикувана във в-к Русенски глас, брой 12/3-9 септември 2007 г.)

Византийски политически хроники Елианий Лупус

В годината 6436 (2001 г. по днешното летоброене), в югоизточните земи на Балканския полуостров се утвърдило държавното образувание, наречено от тогавашните хронисти Комуноидна империя, начело на която застанал император Гоций. Известно време Гоций управлявал мирно и тихо иззад дебелите и сигурни стени на столицата Сердика, докато по някое време през 6440 г. в страната се появил съперник за императорския трон. Претендентът се зовял Волениус Сидерий, далечен родственик на императора, щото и двамата били от династията на Порфирогените (бълг. – червенородните). В борбата за имераторския жезъл Сидерий разчитал и на подкрепата на външни елементи, каквито били надошлите от Сибир и Средна Азия хуни. Особено много му помогнал един хунски вожд на име Атила, установил се с племето си по Дунавския лимес в района на Сексагинта Рафинерия, което се превежда като „рафинерия за бъркане на масла в 60 варела”. Атила толкова се привързал към идеите на Сидерий, че се записал в неговата партия и станал най-якия му фен в Рафинерия. По това време стратези на тази провинция били  някои си братя Бобокий, верни поддържници и виночерпци  на Гоций. Били родом от дунавския кастел Пиргос и забогатели от продажба на лоша стока, но с протекцията на висши магистрати от двора  и лично на императора издухали конкуренцията, като й затворили производствените дюкяни. Усърдни в предприемачеството си, двамата управлявали в колегиум. По-големият брат заживял в Сердика, за да е близо до събитията в двореца и непрекъснато сновял между „Позитано” 20, „Дондуков” 1 и „Раковска” 134. Ловък и лицемерен, по-младият Бобокий пък се представял пред гражданството за благодетел на Сексагинта Рафинерия и пръв градски инвеститор, но данъците си всъщност плащал в Сердика, ако изобщо плащал такива, а луксозните му колесници за разходка били с регистрационни номера от съседни империи. С малко такт и много злато Бобокий наложил за префект на Сексагинта Рафинерия свой доверен човек, един простоват, безмозъчен и алчен до оглупяване чиновник на име Божидарий Йотовиян. Заедно с градския сенат Божидарий Йотовиян управлявал в полза на патрона си, източвайки градската хазна и общинските имоти в ущърб на рафинерските граждани, без да забрави и себе си.

Атила се опълчил срещу неправдата в империята. Ходил дори до Сердика, за да даде рамо на Сидерий за императорските избори. И връх Шипка качил, че и на Бузлуджа би отишъл с автобус на БСП, само и само хроникьорите и летописците от СКОТ* да го видят рамо до рамо до шефа си Сидерий. С гладните си хуни организирал митинги и градски събрания и клеймял противника от сутрин до мрак. Дошъл му кураж и дори се кандидатирал за градски префект, но не сполучил първия път. Че как да сполучи, като единствената управленска идея в главата му била да впрегне хуните от цигански произход в почистване на напоителните канали около Сексагинта Рафинерия.

По онова време и племената на седесарите и десебарите надигнали глава срещу безобразията в местното управление, което поставило Бобокий и Йотовиян в затруднено положение. Затова последните решили да подкупят Атила. Бобокий осигурил златните номизми. Твърде много имали от тях, и още повече щели да имат, защото тъкмо стартирали новия си бизнес „Сексагинта Проект” АД. Но понеже били хитреци, по-голямата част от тях дали на Сидерий. Йотовиян непредпазливо предложил на Атила добре платена работа в градската управа. Така обаче подкупването много щяло да личи, затуй Атила се явил на изпит за длъжността, но нарочно не се справил с теста и отпаднал от класирането, въпреки, че другите кандидати за длъжността, по обясними причини нямало. Заедно с градския сенат, Йотовиян предоставил на хуните помещения в центъра на града, дето последните да се събират и управляват партийния бизнес. Атила организирал изразходване на хунския адреналин в практикуване на екзотични бойни спортове по ритане и чупене на тухли в партийните помещения. Така хуните хем си изразходвали енергията, хем били удовлетворени, че вършели нещо смислено за града и партията. Дълго време заверата останала в тайна. Атила вече не забелязвал безобразията и кражбите на местния епарх. Критиките му към властта станали беззъби и вятърничави. Някои по-будни хуни обаче взели да се догаждат, че нещо не е в ред. Вождът им видимо загладил косъма, започнал да язди и нов породист кон „Ситроен С3” (15 000 златни номизми с ДДС). След време на коневръза се появил и още един чисто нов специален кон „Лада Нива 4 х 4” (13 000 златни номизми). С него Атила ходел на лов, пък му и подхождало да ходи на лов за пъдпъдъци с ловна карабина „Мазалат”, с оптически мерник за 1200 златни номизми. Зачудили се хуните, как стават тия работи, щото уж заедно почнали борбата срещу Гоций и алестите Бобокий, пък за разлика от вожда си, те горките все така едва връзвали двата края.

И надигнали глава хуните срещу началника си. Но предвидлив бил Сидерий и невчерашен. От Сердика опънал мощна политическа шатра над главата атилова. Дошъл на мястото да ги усмири и се скарал на хуните, че не може така, неговата партия не е кръчма, а в нея има ред и устав. Помагали му и някои високопоставени хуни, които Сидерий предвидливо издигнал – я за сенатори в столицата, я за евроархонти в Страсбург. Последните се справили мъжествено със задачата си, макар да имали твърде двусмислена сексуална ориентация или ги гонела откровена педофилия.

Гордите някога хуни, покорили евразийските простори от Урал до Алпите със силата на бързите си коне, далекобойни лъкове и остри мечове, загубили духа и волята си, преклонили глава и се слели с плебса на Сексагинта Рафинерия. А охранителят им вожд Атила сбъднал мечтите си и захванал да пише проектите на братя Бобокий и Йотовиян за финансиране от европейските структурни и кохезионен фондове. И толкова си обезличил личността, че гражданите на Сексагинта Рафинерия забравили истинското му име и почнали да го наричат Катила.

Оценка на потребителите

   (0 глас)

Покажи 1 от 1 коментари