Протестно шествие и антивоенна демонстрация срещу агресията в Ирак

На 23.03.2003г. Български Национален Съюз взе участие в антивоенна демонстрация. Отивахме като обикновени Българи, за да изразим своя протест срещу бруталната агресия на САЩ и Великобритания в Ирак, и марионетната позиция и слугинска външна политика на поредният продажен “български” кабинет. Затова и умишлено не носехме знамената на Организацията или други отличителни знаци, тъй като искахме да изразим своето възмущение като граждани, а не да пропагандираме себе си.

 Стигнахме до НДК, от където трябваше да тръгне шествие, което за наше учудване не беше организирано от инициативни граждански комитети, а от поредните политически пионки, този път – БСМ (Българска социалистическа младеж). “Младежта” беше направила един дълъг черен плащ, символизиращ жертвите на войната и усърдно развяваше червени знамена, дори и такива с познатите ни от миналото “братски” сърпове и чукове. Бяха се събрали не повече от петдесетина човека, повечето от които бяха старци и бабки, бленуващи по величието на отминалите времена на БКП, ТКЗС и т.н., но да не се задълбочавам върху тези несъществени подробности, личеше че всичко беше добре финансирано – имаше знамена, транспаранти с трепетни антивоенни (и про-социалистически) лозунги, но повече личеше че им куца организацията и желанието за подобен протест, целта им беше повече да ги снимат камерите и да правят пропаганда на БСП. В крайна сметка шествието тръгна.

Хората, носещи черния плащ вървяха онемели, от време на време младеж с мегафон започваше да крещи нещо от сорта: “Буш – фашист, терорист!”, “Долу Америка!” и други подобни, но останалите като че ли си бяха глътнали езиците ... Така шествието се проточи до градинката на Народния театър “Иван Вазов”, където тъпотията стигна връхната си точка. Социалистическата младеж извади чучело на Джордж Буш и след кратка и безсмислена реч на ентусиаста с мегафона чучелото беше сритано и изхвърлено в кофа за боклук. Какво ли демонстрираха с това? Така и не ми стана ясно. Така протеста завърши, но разбрахме, че след около час ще има друго подобно шествие, и решихме да останем да погледаме, и този път да не се включваме в подобна комедия.

Седнахме в градинката пред театъра. Втората проява беше организирана от организации с абсурдни имена – Анархо-съпротива, 23-ти септември и други подобни болни мозъци. Към 12.30 шествието им, което се състоеше от поредната тълпа лумпени зае позиции пред посолството на САЩ. Отново се разигра подобна пародия, тълпата недоволно скандираше разни простотии, но този път покрай знамената със сърпа и чука се появиха и червено-черни (символ на анархо-комунизма). Също имаше и едно приличащо на пиратско черно знаме с нарисуван бял символ на анархията. Една група с червено-черни знамена очевидно ни позна и започна да изпълнява клоунски номера в наша чест.

Както си седяхме спокойно на пейките и се забавлявахме наблюдавайки поредната прокомунистическа измет, към нас се приближи група от униформени полицаи, последвана от журналисти. Полицаите дойдоха при нас и ни поискаха документите за проверка. Не разбрах с какво бяхме привлекли вниманието им. Нашият другар Боян Расате по една случайност беше забравил личната си карта в друго яке. Няколко от нас веднага предложиха да удостоверят самоличността му, както е по закон. Вместо това обаче, полицаите го задърпаха към патрулният джип. Настана суматоха, в която Расате беше свален на земята, и полицаите грубо започнаха да го влачат по земята. В същото време забелязах как групата на анархо-клоуните се отдалечава припряно. В следващият момент тълпата се развихри и се понесе срещу полицаите. Отначало помислихме, че са скочили да се бият с него и моментално всички се понесохме към мястото на събитията. Но полицаите вкарваха Расате в джипа, а безумната тълпа скочи да блъска джипа и да крещи някакви анти-правителствени лозунги. Нашата група прецени, че няма нужда да се намесва в тези хулигански и анархистки действия, и след като джипа потегли, ние се отделихме. В същото време бяхме атакувани от журналисти, и след като взехме личните си карти, потеглихме към I-во РПУ, където бе откаран съратника ни.

Когато стигнахме в районното се разбра, че всичко е било фалшива тревога, и че полицаите са действали прибързано. Разпитахме полицая, който беше разпоредил паспортната проверка за какво беше целият този цирк, и се оказа, че всичко е станало, след като лидера на анархистите, някакъв палячо с дълга, сплъстена коса и нечистоплътен наркомански вид, отишъл да се оплаква на полицаите, че ние сме били отишли там да ги провокираме, и сме ги гледали лошо .

Оказа се, че тези, които се борят за "безвластие, беззаконие и бездържавие", всъщност са смешни позьорчета, създадени и финансирани от системата, против която ужким застават, и които уплашени от собствените си фантазии, се бяха обърнали с плачлив зов за помощ към органите на властта. А иначе бяха толкова силни в книгата ни за гости ... е, видяхме ги, но това е друга тема. Не мисля, че е нужно да им се отделя толкова много внимание. След около час Боян Расате беше освободен, и всички се отправихме към щаба.

Оценка на потребителите

   (0 глас)