Атака бетонира статуквото

Изборните страсти са към своя край и нещата в България пак  ще продължат по старому. Казвам това, защото промяната, за която по-голяма част от Българите мечтаят и сега ще си остане само един неизпълнен блян. За мен, а и за повечето, които гледат на нещата трезво, изборите преминаха според очакванията. От години Българинът е поставен пред трудния избор да избира един измежду  различни клоуни. Но този път политиците ни надминаха себе си. Не случайно някои нарекоха кампанията “Изроди 2006”.

В надпреварата взеха участие всякакви аутсайдери – един “бивш” комунист, един бивш  партиен секретар, няколко “бивши” доносници на ДС и един Волен Сидеров, който е също стар познат. След редица неуспешни опити в СДС, БСП, НДСВ и БЗНС, сега Сидеров заигра с националистическата карта. Сред цялата тази колоритна тълпа беше естествено да се открои фигурата на Георги Първанов. И така се случи най-предвидимото при подобно раздаване на картите – спечели онзи, който беше по-уравновесен и по-обигран.

 Въпреки, че у нас играта на демокрация е толкова прозрачна, мнозина пак не виждат очевидното. Режисьорите на демократичния цирк пуснаха на сцената няколко недодялани продукта и ... “Атака”. Последната трябваше да играе  ролята на защитник на онеправданите, но трябваше да го прави толкова непохватно, че да буди по-скоро смях и отвращение, отколкото симпатии. След краят на тези избори у симпатизантите на патриотичната идея с право се породи съмнението, че изобщо нещо може да се промени в тази страна. И как иначе – “Атака” е парламентарно представена, има своя телевизия, свой вестник и ...  въпреки всичко беше разгромена с 4:1. Но за това най-много помогна самият Волен Сидеров, защото благодарение на него през последната година противниците на патриотичната идея, и в частност ДПС, се възползваха  най-много.

 След като “Атака” влезе в играта, ДПС сплоти електората си и увеличи значително подкрепата в своя полза, вече и сред досега не толкова добре  организираната циганска общност. Накратко,

вместо “Атака да изпълни очакванията на избирателите си и да разбие статуквото, тя го бетонира!

 Но защо стана така? Както се казваше в един филм – “Елементарно, Уотсън!”. За 15 години се извършиха какви ли не експерименти върху Българския народ. Логично беше той да се отврати от политическата класа от всички цветове и да търси реванш. Единствената алтернатива, която му оставаше беше да се обърне към патриотизма. Хората искаха промяна и считаха, че тази промяна ще стане именно чрез "Атака", която излезе с антисистемни лозунги. Но разминаването между думи и дела започна още преди парламентарните избори миналата година. Вместо около Атака да се съберат политически необременени Българи, готови да се борят за радикална промяна на недъзите на обществото ни (макар, че имаше и такива), се получи точно обратното. Около "Атака" започнаха да се събират изхабени политици, преминали през не една и две партии (какъвто между впрочем е и Волен Сидеров). Или казано по народному, на практика се получи така, че с прокарването на новите идеи се бяха захванали стари курви. А с такива нов бардак не се прави.

 Това е първото, но много по-съществен и важен е фактът, че

самият Волен Сидеров не е убеден националист.

Този факт се потвърждава не само от миналото му и очевидната недодяланост, с която той прокарва чуждата му патриотична идея. Този факт окончателно се потвърди и около кандидат президентската кампания. Нито една патриотична формация не го прие за свой,  и естествено нито една не го подкрепи в надпреварата. В международен план положението не е по-различно. При скандала с депутата Димитър Стоянов в Европарламента, също нито една европейска националистическа партия не го подкрепи и не се изказа в негова защита. Въпреки тези смущаващи факти, Волен Сидеров продължава да определя себе си като националист, и с шумно афиширания си “национализъм”  успешно заблуди медиите да го припознаят за такъв. Така успя да убеди и по-голяма част от общественото мнение, че той е единственият носител на автентичен национализъм. Това разбира се е безспорен успех за създателите на “Атака” в сянка. Защото национализма днес се свързва предимно с тази партия. И тази идея е на път да се компроментира благодарение на неуравновесената риторика и държане.

 Дотук, обаче с успехите на онези, чиято цел е да запазят статуквото. И на тези избори близо 60 % от имащите право да гласуват не упражниха това свое конституционно право. 10 % от гласувалите отхвърлиха всички предложени кандидати с невалидни бюлетини. Всичко това е един огромен резерв от народно недоволство. Дали следващият “народен спасител” ще успее да се възползва по-добре от гласовете на тези хора ще видим. Но едно е факт – не само десните, но и целия политически модел са в криза. Обществото ни е отвратено от политиците и различните партии, и това е трайна и задълбочаваща се тенденция. Една огромна част от Българите не одобряват процеса на турцизация и циганизация. Една част от тях избраха “Атака” именно, защото са против този процес. Но една друга част не избра “Атака”, и не защото одобряват това, което става от 16 години насам, а просто защото начело на тази про-българска риторика стои Волен Сидеров. От казаното дотук излиза, че процентите на “Атака” не отразяват точния брой на националистическите привърженици. Край с мита за националистическия вот.

 Оттук нататък партия “Атака” има не повече от три възможности за развитие. Едната е Волен Сидеров да запази старата риторика насочена срещу малцинствата, с което ще запази твърдия си електорат от поддръжници, но ще загуби значително по-голяма част от не толкова радикално настроения електорат. Втората възможност е да смекчи тона, с което може би ще спечели известен брой нови привърженици, но това може да доведе до обезличаване на “Атака”. Третата възможност е

Волен Сидеров да поеме цялата отговорност за проблемите в “Атака” и да се оттегли.

Това би отворило нови хоризонти пред “Атака” за сътрудничество с други утвърдени патриотични формации. И ако днес бъдещето на “Атака” е неясно, при Георги Първанов нещата не стоят така. Макар да е спорно дали е президент на всички Българи, едно е сигурно – “Избори 2006” показаха, че той е президент на всички цигани и турци в България.

Боян Расате 

Оценка на потребителите

   (0 глас)