Нито чиста, нито свята ...

Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.

Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.

Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.

Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния "Левски" махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.

Бъдещето на Македония и България е конфедерация

Димитър Галев* - магистър по история, гр. Струмица, Р Македония

Неочаквано за Българите от Р Македония настъпиха нови времена. Страхът на бившия македонски президент Киро Глигоров от ребългаризация на македонския народ започна да се оправдава. Все повече граждани на Македония от славянски произход започнаха да се освобождават от страховата психоза и да си спомнят за своите предци, които винаги са им казвали, че са Българи. Това наложи да се направи един нов преглед на политическите процеси в Р Македония, макар че тя все още не е освободена напълно от сръбска опека.

България и териториалната цялост на Македония

България бе първата страна в света, която призна суверенитета и независимостта на Р Македония. Колкото и да се опитват да пренебрегнат този факт управляващите в Скопие са принудени макар и с изкривена усмивка все пак да го признаят. Но защо така постъпи България?

Дойде време да се каже открито и свободно от къде произтича правото и грижите на България за опазване на македонската териториална цялост, на църковно-училищните обекти и райони, както и на културно-историческите паметници в Р Македония.

В историческата наука няма спорове относно процесите, които се развиват на Балканите в периода между V и VII в. Не се оспорва и опитът на Българския кански наследник Кубер да създаде Българска държава през 678/79 г. с център Пелагонийската-Брегалнишка област. Тази област се намира в днешна средна Македония, която от 838-866 г. нататък ще се намира в сърцето на третата част на Българското царство, позната под името "Кутмичевица".

Парламентът на Република Македония трябва да отговори на най-важния въпрос за съществуването на държавата - границите и конфликта с албанците.

Голготата на Македония

Минавайки през лабиринтите на историята не е трудно да се разбере, че голготата за Македония започва през 1878 г. по време на Берлинския конгрес. Тогава три от Великите сили на Европа настояват Македония и Тракия да бъдат откъснати, заедно с Нишкия вилает и Северна Добруджа, от България, а оставащата територия да се раздели на Княжество България и Източна Румелия. Тъй като България се разглежда от Западните Велики сили - Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария като потенциален руски съюзник, тя трябваше да бъде формирана като малка държавица, а не като наследница на Третото европейско царство - България, равняващо се по величие с Византийската и Римската империи. Тяхната позиция енергично се подкрепя и от съседите й - Турция, Сърбия, Гърция и Румъния.

Така бе осуетено създаването на голяма и единна Българска държава на Балканите.

Между 1991-1993 г. Великите сили и ООН признаха Македония за самостоятелна държава. С това те се опитаха да свалят от себе си част от товара на вината и неправдите, които бяха нанесли на Македония и България с делбите и пазарлъците за техните територии между 1878-1945 г.

Налагане на новомакедонизма от сърбите

Като не успяха да сърбизират народа на Македония, сърбите, въз основата на доктрината на Стоян Новакович за Македонизма, станаха особено щедри към нас македонците. След 1945 г. те се опитваха да ни внушат, че ние македонците сме:

· най-старата и най-славна нация на света;

· че гърците и Българите ни завиждат;

· че ни крадат части от историята и културата;

· че са лоши към нас и ни мразят от най-стари времена до днес;

· че гърците ни присвояват Александър Македонски;

· че Българите ни присвояват цар Самуил, Кирил и Методий, Климент и Наум, братята Миладинови и много други важни личности и събития.

Кой се осмеляваше по това време в Македония да мисли по-иначе от измислените новомакедонци на Стоян Новакович?

Всеки македонски Българин, който посмееше да мисли по този въпрос по различен начин от сърбите бе следен от полицията до края на живота си, беше гонен, прогонван, затварян или погубван. Така намериха смъртта си повече от 20 000 македонски Българи, над 100 000 преминаха през концлагерите на Тито и Темпо, а над 200 000 бяха прогонени от Македония.

Създаването на независима и суверенна Р Македония през 1991г. намери енергична подкрепа и признание единствено от България. Това засили тревогата у управляващите сърбокомунистически партии и организации.

Защо Българите, които бяха обявявяни за най-големите врагове на македонския народ първи признаха македонската държава? Това бе въпрос, на който управляващите не можеха да намерят смислен отговор. Те не смееха и да го дискутират. Без исторически документи и материали манипулираните новомакедонци се почувстваха изведнъж между чука и наковалнята.

Между 1993 - 1998 г. неидентифицираният Антично-Славянски македонизъм все повече заприличваше на разскърцана каруца, която се влачеше по корем, а не на колела.

Агонията на срама за жалост продължава и днес. Между 1989-2001 г. нито един от измислените спорни въпроси относно историята и етническите ни корени не бе разрешен. Заради това ние смятаме, че в тази фаза от развитието на "крехката" македонска държава трябва да се даде приоритет на въпросите, тясно свързани с нейното съществуване: границите и причините за конфликта с албанците. Споровете за името на държавата, националната принадлежност, езика, миналото, културата могат и трябва да се водят по-късно, в по-мирни и по-спокойни времена за Македония.

Границите на Р Македония

Ако въпросът с правата на човека и правата на националните малцинства наистина се разглежда сериозно и ако това са въпросите, с които трябва да се стигне до някакъв баланс с границите, то в този случай Македония трябва да получи разширени граници на север към Косово и Сърбия и на Запад към Албания. В тези области човешките права на Българското историческо мнозинство, не само са нарушавани в миналото, от гледна точка на етноса и вярата, но и днес продължават да се нарушават грубо. За това свидетелствува фактът, че Българското национално малцинство липсва в преброителните списъци на Р Македония и Албания.

Новомакедонците и новоалбанците избягват да говорят за държавно-правния субект, който са наследили от Българското Царство, или по-конкретно от Третата област на Българското царство, т. нар. "Кутмичевица". Те всъщност са правни наследници на тази държава!?

Ние знаем, че едните и другите няма да разберат истината защото тя подрязва крилата на романтиците за илирийското потекло на албанците и за античното потекло на новомакедонците.

От тук произтича историческото задължение на Европейския съюз, НАТО и Великите сили да не допуснат Европа да бъде заложник на измислени народи и нации. Тя трябва да се ръководи от научно потвърдени истини за народите и държавите, защото само по този начин може да бъде защитница на народи с утвърдено минало, култура, поведение и европейска ориентация. Това ще способства да не се допусне повторението на кръвопролитията в Босна и Херцеговина и Хърватия и масовото изселване от Косово между 1991-1999 г.

Албанският етнос и бъдещето на Македония

Ние подробно проучихме въпроса за живота на албанците и Албания в състава на Османската империя. Установихме, че по това време християнското население в Албания и Северозападна Македония преживява огромна трагедия. В тези земи са извършвани масови изселвания, променяна е вярата и етносът на коренното християнско Българско население.

За разлика от Българското, влашкото и гръцкото население, албанците, мотивирани от личен интерес, доброволно са сменяли вярата си. Що се отнася до етноса - и старите и днешните албанци не са поставяли и не поставят рязка граница между албанския и турския етнос. Затова те са имали пълната поддръжка на османските управници да провеждат ислямизация на християнското не албанско население: Българско, влашко, гръцко и сръбско. Така всъщност се създаваше верско-политическия етнос албанци, които генетически нямат нищо общо с албанските струпвания от планинските резервати.

До 1990 г. албанците не искаха нищо и нямаха други претенции, освен училища за основно и средно образование. Действията на македонистите през периода 1995-2001 г. разбуди от сън албанците от Албания, Косово и Македония. Те си помислиха, че ние македонците не знаем кои са и що са, разчитайки на забраната за изучаване на истинската история на македонските Българи. Следвайки неотклонно Албанската национална доктрина от 1878 г. те реализираха успешно един от своите девизи - "раждай и населявай". Албанците постепенно и агресивно заселваха наши исконни територии и ги обявиха безцеремонно за свои и още, че са готови да се бият за тях. Проста, но практична философия.

Свидетели сме, че те успяха да убедят Америка, Европейския съюз и държавите от ислямския съюз /тайно/, да ги привлекат в полза на своята кауза и да се вдигнат в акция. И наистина се вдигнаха. Но бяха много внимателни да не предизвикват реакция от страна на България.

Ние смятаме, че е време да се седне около масата за преговори и коректно и почтенно да потърсим решение на всички възникнали въпроси.

Съобразявайки се с реалностите на съвремието е необходимо да се сключи спогодба за размяна на население между Република Македония и Република Албания. Това може да стане като се има предвид историческия опит. През 1941 г. всички албанци на територията на Вардарска Македония бяха преселени в италианската зона отвъд т. нар. "линия Рибентроп - граф Чано". Ние трябва да се съобразим със съвременните реалности и да осъществим размяна на население между зоните населени с албанци и македонци. Смятаме за обосновано албанците, живеещи днес в Р Македония, да се преселят в бившата италианска зона, но без градовете Кичево и Струга. Необходимо е също да се извърши арбитражно преброяване на населението в Севернозападна Македония, областта Гора, южна и средна Албания, западния пояс на Охридското и Преспанското езеро , в южно Косово и Прешевската долина. Този вариант е най-доброто нещо за албанците и може да им донесе мир, спокойствие и цивилизационен просперитет. Американците трудно ще разберат нашите проблеми защото замазваме истината за нашата история и бягаме от собствения си етнически корен и име като осъждаме самите себе си на изчезване.

Разумно е, ако и едните и другите издигнат инициативи за конфедериране с България, разбира се, ако искат да бъдат възприети от Европа като сериозни партньори от една страна, както и да не се стигне до размяна на население в сегашните граници между тях, от друга. Тази идея е логична за македонските Българи, които чрез конфедерация или федерация с България ще направят първата стъпка към преодоляване на изкуствено разделения Български народ в две държави.

Всякакви други решения ще бъдат краткотрайни и безперспективни. Една единствена е истината за Албания и албанците и за Македония и македонците - Европа за първи път се е сблъскала с тези имена по времето на Берлинския конгрес 1878 г.. Тогава всъщност започва систематично да се режат живи части от националния организъм на Старото Българско Царство. И ако някоя от балканските държави днес има право да се сърди, това е България, защото всички нейни съседи, с помощта на Великите сили, заграбиха части от нейната територия и население.

(статията е публикувана във в-к Русенски глас, брой 12/3-9 септември 2007 г.)

Византийски политически хроники Елианий Лупус

В годината 6436 (2001 г. по днешното летоброене), в югоизточните земи на Балканския полуостров се утвърдило държавното образувание, наречено от тогавашните хронисти Комуноидна империя, начело на която застанал император Гоций. Известно време Гоций управлявал мирно и тихо иззад дебелите и сигурни стени на столицата Сердика, докато по някое време през 6440 г. в страната се появил съперник за императорския трон. Претендентът се зовял Волениус Сидерий, далечен родственик на императора, щото и двамата били от династията на Порфирогените (бълг. – червенородните). В борбата за имераторския жезъл Сидерий разчитал и на подкрепата на външни елементи, каквито били надошлите от Сибир и Средна Азия хуни. Особено много му помогнал един хунски вожд на име Атила, установил се с племето си по Дунавския лимес в района на Сексагинта Рафинерия, което се превежда като „рафинерия за бъркане на масла в 60 варела”. Атила толкова се привързал към идеите на Сидерий, че се записал в неговата партия и станал най-якия му фен в Рафинерия. По това време стратези на тази провинция били  някои си братя Бобокий, верни поддържници и виночерпци  на Гоций. Били родом от дунавския кастел Пиргос и забогатели от продажба на лоша стока, но с протекцията на висши магистрати от двора  и лично на императора издухали конкуренцията, като й затворили производствените дюкяни. Усърдни в предприемачеството си, двамата управлявали в колегиум. По-големият брат заживял в Сердика, за да е близо до събитията в двореца и непрекъснато сновял между „Позитано” 20, „Дондуков” 1 и „Раковска” 134. Ловък и лицемерен, по-младият Бобокий пък се представял пред гражданството за благодетел на Сексагинта Рафинерия и пръв градски инвеститор, но данъците си всъщност плащал в Сердика, ако изобщо плащал такива, а луксозните му колесници за разходка били с регистрационни номера от съседни империи. С малко такт и много злато Бобокий наложил за префект на Сексагинта Рафинерия свой доверен човек, един простоват, безмозъчен и алчен до оглупяване чиновник на име Божидарий Йотовиян. Заедно с градския сенат Божидарий Йотовиян управлявал в полза на патрона си, източвайки градската хазна и общинските имоти в ущърб на рафинерските граждани, без да забрави и себе си.

Атила се опълчил срещу неправдата в империята. Ходил дори до Сердика, за да даде рамо на Сидерий за императорските избори. И връх Шипка качил, че и на Бузлуджа би отишъл с автобус на БСП, само и само хроникьорите и летописците от СКОТ* да го видят рамо до рамо до шефа си Сидерий. С гладните си хуни организирал митинги и градски събрания и клеймял противника от сутрин до мрак. Дошъл му кураж и дори се кандидатирал за градски префект, но не сполучил първия път. Че как да сполучи, като единствената управленска идея в главата му била да впрегне хуните от цигански произход в почистване на напоителните канали около Сексагинта Рафинерия.

По онова време и племената на седесарите и десебарите надигнали глава срещу безобразията в местното управление, което поставило Бобокий и Йотовиян в затруднено положение. Затова последните решили да подкупят Атила. Бобокий осигурил златните номизми. Твърде много имали от тях, и още повече щели да имат, защото тъкмо стартирали новия си бизнес „Сексагинта Проект” АД. Но понеже били хитреци, по-голямата част от тях дали на Сидерий. Йотовиян непредпазливо предложил на Атила добре платена работа в градската управа. Така обаче подкупването много щяло да личи, затуй Атила се явил на изпит за длъжността, но нарочно не се справил с теста и отпаднал от класирането, въпреки, че другите кандидати за длъжността, по обясними причини нямало. Заедно с градския сенат, Йотовиян предоставил на хуните помещения в центъра на града, дето последните да се събират и управляват партийния бизнес. Атила организирал изразходване на хунския адреналин в практикуване на екзотични бойни спортове по ритане и чупене на тухли в партийните помещения. Така хуните хем си изразходвали енергията, хем били удовлетворени, че вършели нещо смислено за града и партията. Дълго време заверата останала в тайна. Атила вече не забелязвал безобразията и кражбите на местния епарх. Критиките му към властта станали беззъби и вятърничави. Някои по-будни хуни обаче взели да се догаждат, че нещо не е в ред. Вождът им видимо загладил косъма, започнал да язди и нов породист кон „Ситроен С3” (15 000 златни номизми с ДДС). След време на коневръза се появил и още един чисто нов специален кон „Лада Нива 4 х 4” (13 000 златни номизми). С него Атила ходел на лов, пък му и подхождало да ходи на лов за пъдпъдъци с ловна карабина „Мазалат”, с оптически мерник за 1200 златни номизми. Зачудили се хуните, как стават тия работи, щото уж заедно почнали борбата срещу Гоций и алестите Бобокий, пък за разлика от вожда си, те горките все така едва връзвали двата края.

И надигнали глава хуните срещу началника си. Но предвидлив бил Сидерий и невчерашен. От Сердика опънал мощна политическа шатра над главата атилова. Дошъл на мястото да ги усмири и се скарал на хуните, че не може така, неговата партия не е кръчма, а в нея има ред и устав. Помагали му и някои високопоставени хуни, които Сидерий предвидливо издигнал – я за сенатори в столицата, я за евроархонти в Страсбург. Последните се справили мъжествено със задачата си, макар да имали твърде двусмислена сексуална ориентация или ги гонела откровена педофилия.

Гордите някога хуни, покорили евразийските простори от Урал до Алпите със силата на бързите си коне, далекобойни лъкове и остри мечове, загубили духа и волята си, преклонили глава и се слели с плебса на Сексагинта Рафинерия. А охранителят им вожд Атила сбъднал мечтите си и захванал да пише проектите на братя Бобокий и Йотовиян за финансиране от европейските структурни и кохезионен фондове. И толкова си обезличил личността, че гражданите на Сексагинта Рафинерия забравили истинското му име и почнали да го наричат Катила.

(статията е публикувана във в-к „Гласове” 24-30 август 2007 г.)

От мястото на събитието

След горещите августовски събития в столичния квартал „Красна поляна”, които представляваха в самата си същност расистки изстъпления на циганското „малцинство”, обитаващо квартала, всичко живо, утвърждаващо, срамещо или просто практикуващо професията „журналист” реши да се изкаже по темата. Чувал съм, че на запад за да седне един журналист да сътвори материала си, той се запознава в детайли с атмосферата и подробностите около обекта, който ще коментира. Тъй като чух и прочетох множество неадекватни измишльотини, имащи за цел по-скоро да нажежат атмосферата, а по този начин да утежнят живота на жителите на „Красна поляна”, реших, като живущ последните 30 години в изстрадалия квартал, да споделя някои свои впечатления, за това, което се случва с него.

Все още пазя снимка от 1978 година, на която моя двугодишна милост се забавлява на детска въртележка на мястото, където в началото на 80-те се появиха „виетнамските” общежития. Мързеливите ни братя от „социалистически” Виетнам, дошли уж да работят по строителство на софийския метрополитен, което датира от медно-каменната епоха и ще приключи три дни след като в Тирана тръгне метро, се оказаха по-скоро полезни за нашия квартал. Изчезнаха кучетата, купувахме си евтини цигари и дънки. Преживяхме и престрелка, при която баретите застреляха двама виетнамци, но пресата съобщи за една жертва, тъй като другият нещастен пришълец си бил просрочил визата. Комунистическото разбирателство на най-високо ниво покри историята.

Последните 15 години живеем като съседи с новите обитатели на виетнамските общежития – т. нар. „роми”. Тази думичка се използва предимно от политици, шефчета на НПО-та и младите юпита от центъра, за които е модерно и източник на еврофондове говоренето за интеграция на това „малцинство”. Ние на циганите си им викаме„цигани”. И циганите наричат себе си „цигани”.

За тези 15 години в кв. „Красна поляна” преживяхме различни събития, напомнящи на комунистическата пропаганда относно гнилия Запад и негърските квартали Бронкс и Куинс в Ню Йорк.

На добрата ни съседка от долния етаж например, докато се прибираше от автобусната спирка към блока, й скъсаха обиците заедно с ушите десет малки циганета. Собствената ми майка една вечер се прибра цялата в кал и без чанта, бита от малки циганета по пътя от спирката до дома. Всяка вечер тези малки мургави братлета се „интегрираха” по спирките, за да нападат самотни жени и деца. В нашето любимо 3-то РПУ не липсваше информация по въпроса. Липсваха обаче патрулки, незнайно защо.

Децата и младежите в „Красна поляна” по тъмно не си стояха пред блоковете, както това се случва в нормалните квартали, защото нападенията от мургавите им връстници бяха твърде чести.

В подобно дългогодишно обитаване на столичния квартал доживяхме и горещият август 2007. И тук започва разказът ми за събитията такива, каквито те не се появиха в неадекватната Българска преса. Десет дни преди „Красна поляна” да пламне, станах неволен свидетел на следната случка, за която така и не разбрах как никой нищо не спомена. На спирката на пазар „Красна поляна”, чакайки автобус, имах редкия шанс да бъда обстрелван от цигани. Група младежи на възраст 16-17 години наритаха много злобно един пиян циганин на платното на бул. „Възкресение”. Точно след 10 секунди, незнайно от къде, долетяха две коли, пълни с огромни цигани, които спряха на средата на булеварда и блокираха движението. След кратка ръкопашна схватка, един от най-едрите цигани (както по-късно се разбра в квартала – син на Киро Японеца) извади боен пистолет и започна да стреля. На спирката имаше поне десетина неволни свидетели на малоумния екшън. Сигурен съм, че и да беше застрелял някого от нас, едрият циганин щеше да отърве панделата. Защо ли? Защото видяхме как долетелите след минута три или четири патрулки подминаха съвсем умишлено спрелите на средата на булеварда коли. Явно някой на време ги беше инструктирал да не се бъркат в саморазправата на висшочайшия циганин насред столична спирка на автотранспорта, пълна с хора.

След няколко дни напрежението нарасна и дори някои мои приятели цигани почнаха да ме гледат накриво и питаха дали не съм скинар. Стана ми смешно да им обяснявам, че „скин хед” значи бръсната глава, а пък аз съм с дълга коса... Лесно се манипулира страхът на нискоинтелигентната тълпа и явно някой добре си вършеше работата. 500-те скинари, за които крещяха циганите, с ножове в ръце, не съществуват като цифра в момента в България. Скинари в „Красна поляна” никога не е имало. Младежите, които видях на спирката, бяха пийнали и явно им беше дошло до гуша да бъдат малтретирани от цигани в собствения си квартал. Защото циганите не се задоволяват да обитават своите общежития. Те всяка вечер слизат на талази по квартала да си търсят заведение и конфликти. Сега, докато пишех, гледам заглавие във вестника: „16-годишен разбунил Красна поляна”. Явно органите на „реда” са си „свършили” блестящо работата и животът на някое дете ще приключи заради това, че не е имало кой да защити майка му или сестра му в собствения им квартал и неговия гняв е избликнал. Избирателната дейност на полицията в „Красна поляна” е ежедневие.

Да не пропусна и нещо важно, за което също не се говори, а ако се беше говорило, може би тези глупости нямаше да се случат. Срокът на експлоатация на „виетнамските общежития” е 15 години, а те отдавна изтекоха. Поради засилената агитация от страна на циганите да гласуваме за „Бате Стефчо” на кметските избори в квартала, се заговори за някакво споразумение за вечно обитаване от страна на циганите на тези общежития, в които хигиената е на ниво Камбоджа. Говорейки с едно от последните десетина Български семейства, които по настоящем продължават да обитават кв. „Факултета”, научих, че цигани, които се стичат от цялата страна, изкупуват къщите в района. От години никой не знае колко точно е населението на „Факултета”. Просто защото там нито Българи, нито патрулки смеят да влязат. Едва ли и 40 процента от този мравуняк има адресна регистрация.

Квартал „Факултета” и Виетнамските общежития в „Красна поляна” са циганска демографска бомба, която трупа динамит от години под пасивните погледи на общинските и полицейските органи. Събитията от август 2007 г. са само нежна прелюдия към това, което би могло да се случи в бъдеще. Жалко, че все ние, жителите на „Красна поляна”, го отнасяме, за да трупат рейтинг журналисти и политици. Както сме прекарали живота си досега, оцелявайки в безумни за една цивилизована страна ситуации единствено с божията помощ, така явно ще е и в бъдеще. Що за бъдеще!?

Д. Димитров, 31-годишен жител на кв. „Красна поляна”

(статията е публикувана във в. "Труд", автор: Емилия Милчева)

Седемдесет години „Родина” – никой не празнува

Задал ли си е някой в България въпроса защо проблемът с носенето на мюсюлмански забрадки в светското училище дойде не от райони, населени с етнически турци, а от Българо-мохамедански? И защо в кърджалийските училища или в Лудогорието децата ходят модерно облечени, а в икономическата гимназия в Смолян две ученички решиха да се забрадят и по време на учебни занятия... На първи план, може да е явен белег за културна, ако щете – и икономическа затвореност на общностите у нас, и то в началото на XXI век.

Българи по народност и език, вяра – мюсюлманска

Може би преди 70 г. в Родопите подобно действие щеше да предизвика гнева на „родинци”, за които се разказва, че дори грубо сваляли забрадки, фереджета и фесове в стремежа си, подобен на Ататюрк, да наложат светските норми. Тяхната задача е почти непосилна, тъй като си поставят за цел да прокарат разделителна линия между религизоно и народностно самосъзнание. Сиреч – Българин по народност и език, изповядващ исляма. Т.е. фактът, че ходиш на джамия, не значи, че си турчин.

(статията е публикувана в списание "Командос", бр. 5, 2007 г.)

Пет мита за легиона

На 9 март се навършиха 176 години от създаването на Френския чуждестранен легион. Датата не е кръгла, но днес има смисъл да поговорим за това подразделение, тъй като там мечтаят да попаднат десетки Българи, които търсят препитание в чужбина. Каква е причината за такава популярност? За да отговорим на този въпрос, нека направим малък екскурс в историята.

По време на Наполеоновите войни Франция губи голяма част от колониите си и има нужда от нови териториални придобивки. Лаком залък в този смисъл са Асия и Африка. На краля му е ясно, че нито един от управниците няма да се предаде доброволно, а войните струват много кръв. Тогава в главите на кралските съветници се ражда следната мисъл: защо да жертваме живота на французите, когато може за целта да се използват чужденци? Първите записали се в легиона са поляци и италианци, избягали във Франция след неуспешните въстания в страните си. Френските власти решават, че няма да приемат само чужденци, които много често не желаят да воюват. В новоизпеченото подразделение влизат хиляди френски криминални престъпници, които заменят затвора и дори смъртното наказание със служба в легиона. От този момент авантюристи и бандити, готови за пари на всичко, стават неотменна част от Френския чуждестранен легион.