Нито чиста, нито свята ...

Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.

Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.

Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.

Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния "Левски" махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.

Бъдещето на Македония и България е конфедерация

Димитър Галев* - магистър по история, гр. Струмица, Р Македония

Неочаквано за Българите от Р Македония настъпиха нови времена. Страхът на бившия македонски президент Киро Глигоров от ребългаризация на македонския народ започна да се оправдава. Все повече граждани на Македония от славянски произход започнаха да се освобождават от страховата психоза и да си спомнят за своите предци, които винаги са им казвали, че са Българи. Това наложи да се направи един нов преглед на политическите процеси в Р Македония, макар че тя все още не е освободена напълно от сръбска опека.

България и териториалната цялост на Македония

България бе първата страна в света, която призна суверенитета и независимостта на Р Македония. Колкото и да се опитват да пренебрегнат този факт управляващите в Скопие са принудени макар и с изкривена усмивка все пак да го признаят. Но защо така постъпи България?

Дойде време да се каже открито и свободно от къде произтича правото и грижите на България за опазване на македонската териториална цялост, на църковно-училищните обекти и райони, както и на културно-историческите паметници в Р Македония.

В историческата наука няма спорове относно процесите, които се развиват на Балканите в периода между V и VII в. Не се оспорва и опитът на Българския кански наследник Кубер да създаде Българска държава през 678/79 г. с център Пелагонийската-Брегалнишка област. Тази област се намира в днешна средна Македония, която от 838-866 г. нататък ще се намира в сърцето на третата част на Българското царство, позната под името "Кутмичевица".

Парламентът на Република Македония трябва да отговори на най-важния въпрос за съществуването на държавата - границите и конфликта с албанците.

(статията е публикувана във в-к Русенски глас, брой 12/3-9 септември 2007 г.)

Византийски политически хроники Елианий Лупус

В годината 6436 (2001 г. по днешното летоброене), в югоизточните земи на Балканския полуостров се утвърдило държавното образувание, наречено от тогавашните хронисти Комуноидна империя, начело на която застанал император Гоций. Известно време Гоций управлявал мирно и тихо иззад дебелите и сигурни стени на столицата Сердика, докато по някое време през 6440 г. в страната се появил съперник за императорския трон. Претендентът се зовял Волениус Сидерий, далечен родственик на императора, щото и двамата били от династията на Порфирогените (бълг. – червенородните). В борбата за имераторския жезъл Сидерий разчитал и на подкрепата на външни елементи, каквито били надошлите от Сибир и Средна Азия хуни. Особено много му помогнал един хунски вожд на име Атила, установил се с племето си по Дунавския лимес в района на Сексагинта Рафинерия, което се превежда като „рафинерия за бъркане на масла в 60 варела”. Атила толкова се привързал към идеите на Сидерий, че се записал в неговата партия и станал най-якия му фен в Рафинерия. По това време стратези на тази провинция били  някои си братя Бобокий, верни поддържници и виночерпци  на Гоций. Били родом от дунавския кастел Пиргос и забогатели от продажба на лоша стока, но с протекцията на висши магистрати от двора  и лично на императора издухали конкуренцията, като й затворили производствените дюкяни. Усърдни в предприемачеството си, двамата управлявали в колегиум. По-големият брат заживял в Сердика, за да е близо до събитията в двореца и непрекъснато сновял между „Позитано” 20, „Дондуков” 1 и „Раковска” 134. Ловък и лицемерен, по-младият Бобокий пък се представял пред гражданството за благодетел на Сексагинта Рафинерия и пръв градски инвеститор, но данъците си всъщност плащал в Сердика, ако изобщо плащал такива, а луксозните му колесници за разходка били с регистрационни номера от съседни империи. С малко такт и много злато Бобокий наложил за префект на Сексагинта Рафинерия свой доверен човек, един простоват, безмозъчен и алчен до оглупяване чиновник на име Божидарий Йотовиян. Заедно с градския сенат Божидарий Йотовиян управлявал в полза на патрона си, източвайки градската хазна и общинските имоти в ущърб на рафинерските граждани, без да забрави и себе си.

(статията е публикувана във в-к „Гласове” 24-30 август 2007 г.)

От мястото на събитието

След горещите августовски събития в столичния квартал „Красна поляна”, които представляваха в самата си същност расистки изстъпления на циганското „малцинство”, обитаващо квартала, всичко живо, утвърждаващо, срамещо или просто практикуващо професията „журналист” реши да се изкаже по темата. Чувал съм, че на запад за да седне един журналист да сътвори материала си, той се запознава в детайли с атмосферата и подробностите около обекта, който ще коментира. Тъй като чух и прочетох множество неадекватни измишльотини, имащи за цел по-скоро да нажежат атмосферата, а по този начин да утежнят живота на жителите на „Красна поляна”, реших, като живущ последните 30 години в изстрадалия квартал, да споделя някои свои впечатления, за това, което се случва с него.

(статията е публикувана във в. "Труд", автор: Емилия Милчева)

Седемдесет години „Родина” – никой не празнува

Задал ли си е някой в България въпроса защо проблемът с носенето на мюсюлмански забрадки в светското училище дойде не от райони, населени с етнически турци, а от Българо-мохамедански? И защо в кърджалийските училища или в Лудогорието децата ходят модерно облечени, а в икономическата гимназия в Смолян две ученички решиха да се забрадят и по време на учебни занятия... На първи план, може да е явен белег за културна, ако щете – и икономическа затвореност на общностите у нас, и то в началото на XXI век.

Българи по народност и език, вяра – мюсюлманска

Може би преди 70 г. в Родопите подобно действие щеше да предизвика гнева на „родинци”, за които се разказва, че дори грубо сваляли забрадки, фереджета и фесове в стремежа си, подобен на Ататюрк, да наложат светските норми. Тяхната задача е почти непосилна, тъй като си поставят за цел да прокарат разделителна линия между религизоно и народностно самосъзнание. Сиреч – Българин по народност и език, изповядващ исляма. Т.е. фактът, че ходиш на джамия, не значи, че си турчин.

(статията е публикувана в списание "Командос", бр. 5, 2007 г.)

Пет мита за легиона

На 9 март се навършиха 176 години от създаването на Френския чуждестранен легион. Датата не е кръгла, но днес има смисъл да поговорим за това подразделение, тъй като там мечтаят да попаднат десетки Българи, които търсят препитание в чужбина. Каква е причината за такава популярност? За да отговорим на този въпрос, нека направим малък екскурс в историята.

По време на Наполеоновите войни Франция губи голяма част от колониите си и има нужда от нови териториални придобивки. Лаком залък в този смисъл са Асия и Африка. На краля му е ясно, че нито един от управниците няма да се предаде доброволно, а войните струват много кръв. Тогава в главите на кралските съветници се ражда следната мисъл: защо да жертваме живота на французите, когато може за целта да се използват чужденци? Първите записали се в легиона са поляци и италианци, избягали във Франция след неуспешните въстания в страните си. Френските власти решават, че няма да приемат само чужденци, които много често не желаят да воюват. В новоизпеченото подразделение влизат хиляди френски криминални престъпници, които заменят затвора и дори смъртното наказание със служба в легиона. От този момент авантюристи и бандити, готови за пари на всичко, стават неотменна част от Френския чуждестранен легион.