Български национален съюз:
С реторика на хъшове и с интернет пропаганда

Мила Попова

Шейсетина мъже и едва 4-5 жени седят цяла вечер в опушена голяма банкетна зала и обсъждат какъв начин да измислят, за да вземат някой ден властта и да възобновят Българщината. Някои пият и са гръмогласни, други не близват нито капка и внимателно следят всяка дума. Разговорът се люшка от конструктивно-аналитичен до емоционално-мечтателен. Има няколко пана с възрожденски знамена, цитати на Левски, стативи с конски опашки, а думите „съратник" и „Отечество" се промъкват почти във всяко второ изречение.

    Гаврата с личността и паметта на Христо Ботев

да свалим маските от лицата на тези, които благо ни гледат от плакатите под фалшивите лозунги "За да се гордеем с България"(?!?)

Надявам се, че редовете по-долу ще развълнуват Вашето национално самосъзнание. В последните дни бях свидетел на тоталното обезличаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета.

Участник съм в 59-тия НАЦИОНАЛЕН (подчертавам това) туристически поход “По стъпките на Ботевата чета” от град Козлодуй до връх Околчица, който се провежда от 27-ми май до 2-ри юни 2005г. Три години вървя по този маршрут, но такова чудо досега не бях виждал.

Това мероприятие се е превърнало в сбирщина от цигани, турци и пропаднали алкохолици, които всяка вечер правят пиянски оргии.

"Да Българин съм, даже и "варварин", ако искаш!!!"
Григор Пърличев

"Какво, България ли? Да остана да живея тук? Да се заробя в тази държава, да се сблъсквам ежедневно с неуредиците, корупцията и ограниченията, да се питам всяка сутрин, как да свържа двата края, да мизерствем и се измъчвам цял живот и да живея в перманентна криза? Абсурд! Не бих си погубила живота тук, не бих пропуснала шанса си да живея по-добре, вън от България."

Това са думи на една моя приятелка. Колкото субективни и крайни, толкова и неверни. И тъжни. Аз обаче не мисля като нея.

Защо избирам да остана в България?

Защото съм българка, естествено! За мен това е първата, единствена и достатъчно значима причина да не изоставям Родината си. Пред мен не стои дилемата да живея "тук или навън", въпросът е решен отдавна, още пред 19 години, когато съм се родила на българска земя и в жилите ми е потекла българска кръв. Очевидно е обаче, че за други не това е най-същественото, затова по-нататък ще се опитам да приведа и други мотиви.

или какво бъдеще ни предричат "мастити" западни анализатори ...

- Поканиха ви да очертаете демографските тенденции. Какво показва картината в България?

- Запознах се с демографската статистика на вашата страна от няколко години насам. Споделям тревогата, че проблемът със застаряването е доста голям. Фактът, че има много стари хора, които създават ценностите на държавата, отблъсква младите. Те си казват, че страната им е един голям клуб на пенсионера. В чисто прагматичен план това означава, че намаляването на населението може да повлияе върху цените на недвижимите имоти у вас, защото, ако няма кой да живее в тях, то тогава и няма кой да ги купува. Цените на имотите се качват засега, защото ги купуват чужденци, купуват ги българи, които живеят в чужбина, но местните жители не могат да си го позволят.

Партия без аналог

Днес бяхме екзекутирани, но ще се надигнем отново.

Днес (9 ноември), нашата партия Vlaams Blok беше осъдена на смърт. Този следобед белгийският Върховен съд потвърди присъдата, издадена от апелативният съд в Гент на 21 април, която обявяваVlaams Blok за престъпна организация. За да предпазим членовете на партията си от преследване сме принудени да се разпуснем. Това което се случи в Брюксел днес е уникално за западния свят – никой от така наречените демократични режими не е поставял извън закона най-голямата политическа партия в една страна.