Една различна позиция за положението във Вардарска Македония,
и как това засяга всички нас.

"Безпартийни" политолози и безхарактерни политици, по всевъзможен начин се опитват да ни убедят, че изпращането на Български доброволци в Македония ще бъде огромна балканска грешка. А защо обаче? ...

Отговорът е много прост. Защото тези хора, претендиращи за някакъв собствен политически "авторитет" не са нищо повече от марионетки на чужди интереси.

Въпросът не е в това трябва ли да изпратим в Македония доброволци или не. Въпросът е ако не изпратим, кой друг би помогнал на Българите в Македония. Може би ООН? ... или направо НАТО?!?! ... как? ... така както помогнаха в Косово ... Да, ама не!

Защото ако Косово беше сръбска работа и ние седяхме и им гледахме сеира, то Македония е Българска работа, и не е редно да седим безучастно докато там избиват сънародниците ни.

Предатели и подлеци винаги е имало, и винаги ще има в нашето Отечество, но интересното е докога тези земи ще са населени предимно с овце. Войната се води не във Виетнам, или Бог знае колко далече ..., а само на 100 километра от нашите домове. След Хърватско, Босна и Херцеговина, Косово, сега и Македония гори. А разни субекти ни съветват да не се тревожим. Как обаче да не се тревожим? След като всички изгоряха скоро ще дойде и нашия ред.

Проблемът обаче е още по-сложен. Защото дори да искахме да се намесим нямаме с какво. Защото национални предатели се погрижиха да съсипят изконната гордост на Българина- неговата армия.

Български доброволци са историческа необходимост в Македония, и тяхното присъствие, а не на международни сили ще бъде най-добрия гарант за сигурността, спокойствието и мира в региона.

Балканските държави не искат да бъдат полигон за военни маневри на престъпни международни организации. Изходът от това положение е само един, и той не е да си заровим главите в пясъка. България е длъжна да помогне на своите кръвни братя, защото помагайки на тях, помага на себе си. В противен случай следващите убити деца ще бъдат наши, следващите мъртви старци ще са майките и бащите ни. И всичко за което сме мечтали или сме градили днес, утре ще бъде без значение, защото няма да го има вече...

                                                                                                                          Боян Расате, 2001г.

Оценка на потребителите

   (0 глас)

Покажи 1 от 1 коментари