Български Национален Съюз

Винаги има едно място, наречено дом. Място, спомените, за което носиш скътани в пазвата на душата си - тежки като наниза пендари в бабината ракла, лъскави като стъкълцата, които подрежда момченцето на съседа върху пясъчника на двора. Спомени за шепот на река, събрала в капките си безкрайността, вградила сянката на скалите, дивата острота на зъберите, които ревниво пазят следите от копита. Крепостта - мълчалив свидетел на отколешни тайни. Крепостта на царете Български... Моята и твоята крепост. Тежка болярска кръв тече по вените ни, тече и пулсира в сърцата ни - България. И където и да отида я нося в душата си, или не, по-добре в очите си - като прашинка, захвърлена от вятъра, която ме кара да търкам очи... боде... и ми напомня... за завръщане. Тук е моето място, моето минало. От побитата в сухата пръст конска опашка и тежките Аспарухови думи "Тук ще бъде България", през кървавия отпечатък на Борисовото покръстване и златната Симеонова книжнина, родена изпод шепите на двама славянски братя и се превърнала в пътеводна звезда за всички славянски народи... до страшното сляпо пътуване на Самуиловите войници... към нея... към България... Към дома... И още много и много славна история... Моята също. Скалите са запазили ехото от босите ми стъпки през лятото. Нозете ми още помнят ръждивата острота на тревата. И си мисля - точно това е моето място. Точно тук душата ми има дом. Баба ми казваше, че който оставя дома си за да търси щастието другаде, все едно е хукнал да гони вятъра...

Най-хубаво е при изгрев. Ако приседнеш върху скалите край крепостта, ще видиш как в нозете ти се протяга сънено градът. Стъклата на къщите припламват с немити очи. Паважът отърсва праха от сивата си коя и заблестява, измит от росата на утрото. Улиците плахо се изпълват с първите забързани минувачи. Нов ден, нови надежди... А край целия този цветен калейдоскоп тече реката - изопната сребърна струна, отразила синьото великолепие на планинските вериги.

Щастлив наистина е онзи, който познава сигурността на дома и утехата на родното място. Корените не са окови за крилете. Стига ти само педя земя и една отворена врата...а на прага БЪЛГАРИЯ!!!