Български Национален Съюз

Отчаяно търся думи-искрени и пламенни, разкриващи най-пълно образа на моята Родина. Със сърцето си сякаш я усещам по-добре, но ето че започнаха да се леят и думите...

„Аз съм българче, обичам,
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене...“

Със значението на понятието „Родина“, човек се запознава още от най-ранното си детство. На пръв поглед-то е ясно и се препокрива само със значението на израза: „Страната, в която сме родени”. Но смисъла на думата „Родина“ е далеч по-необозрим, защото тя събира в себе си бита, културата, историята на народа, природата. Така, сърцето замира, а съзнанието се лута в лабиринта от думи, за да открие най-точните, най-топлите, най-прекрасните слова, за да нарисува сблъсъка от чувства, спомени и реалност.

Толкова необятна е историята на страната ни... Навлизайки в северните земи на България, аспаруховите българи поставят началото на едно ново начало, начало, което води след себе си редица славни победи. В цялата ни петвековна история в която народът ни е бил под чужд национален гнет, страната ни е претърпяла и много поражения. Но въпреки верската неприязън на турските управници, въпреки издевателствата над народа, българинът е успял да съхрани своя дух, своята вяра. И този малък трибагреник, който ни веднъж не е попадал в ръцете на вражески войски, побрал в себе си чистия и свят цвят на свободата, прекрасния цвят на тучните ливади и цвета на алената кръв, с която векове наред знайни, и незнайни синове, и дъщери са поили родната земя в името на свободата.

Стоя и съзерцавам... Величествена гледка се разрива, накъдето и да се обърна!На север „ ...тих бял Дунав весело шуми...“, а на юг- от дивни, по- дивни красоти!!!От едната ми страна величествен- Пирин се издига, а от другата – розите ухаят с омайна миризма... Стоя и вдишвам чистия планински въздух с мирис на горски билки и цветя!

„Природа! Аз никога не съм заставал пред нея без най-дълбоко умиление, без да се препълни съществото ми с най-благите усещания!” - възкликва Вазов в разказа си „Пейзаж”.

Това е моята Родина - единствена и неповторима, оковавана и поругавана, окървавена, и възкръснала от пепелищата - това е моята България!”... О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин, и не четеш на своя език и не думаш?...”