МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

Чувство на гордост ме обзема, когато заговоря за моята Родина. Наричам България Родина, защото тук, в пределите и съм се родил аз, моите родители, деди и прадеди. Първата глътка въздух, която съм поел, е била изпълнена с аромата на тучните ни поля, с дъха на вековните ни гори и със свежестта на непристъпните ни планини. Тук съм произнесъл първата думичка на роден език, тук съм направил своите първи крачки към съзряването и осъзнаването на факта, че съм Българин.

Нашата Родина е прелестна страна. Затварям очи и виждам пред себе си портрета й. Представям си я засмяна и радостна, обляна от светлина и багри. Виждам златните ниви на Добруджа и Тракия, зелените върхове на Балкана и Рила. Усещам вкуса на кехлибареното грозде, вдъхвам аромата на Карловските рози. До ушите ми достига плясъкът на черноморските вълни.

Родината ни е достойна за любов. Не е голяма, но нейният въздух, нейните природни забележителности, нейното минало и бъдеще са скъпи за всяко Българско сърце. Миналото... Миналото на моя изстрадал народ - онези тежки дни, пропити с болка и страдание. Велика е майка България! Бъдещето... Това сме ние. И нека възрастните се отърсят от лицемерните си игри за власт и надмощие, нека обърнат по-голямо внимание на децата си. Защото в това райско кътче, наречено България, живее едно умно и талантливо младо поколение, което заслужава да бъде щастливо.

Не разбирам и се възмущавам, че някои хора се срамуват от собствената си Родина. Е, аз не съм от тях. Не се срамувам да се нарека Българин, напротив, дори се гордея с това. Вечна и благословена е България!

Калоян Пламенов Киранов
ОУ "Отец Паисий" 7^бкл., Разград

Оценка на потребителите

   (0 глас)