Български Национален Съюз

Всеки Българин скланя глава пред лика на Родината, благославя с трепетна обич нейното бъдеще и слива душата си с духа на България. Родната земя - в нея е началото и края на човешкия живот...

Грейва Българската земя с багрите на пъстроцветна шевица, извезана от Вазовите изреждания на късчета от хубостта на родната природа...

Додето ти стига окото, гледаш бляскави зелени ливади, нежни кадифени морави, живописни ландшафти, гюлови градини, вече заруменели и заблагоухали пресни поляни, през които ручат бистри планински бари, и всичко това прошарено с купове горици от кестени, орехи, сливи, череши, круши, дрянове, ябълки, вишове, празнично разцъфтели...

Прекрасна е Българската природа. Чува се шепотът на вятъра, виждат се дълбоките сини очи на родното небе. Там някъде хоризонтът става дълбок и необозрим. Издигат се заснежените била на Рила и Пирин. Цялата природа оживява. В дълбокия хоризонт на панорамното изображение се извисява величествена верига от била и върхове на Стара планина, върхове, които се къпят в синьото небе, а далеко на запад мръщи се халосаният Юмрукчал, забулен от снегове и облаци. Балканът е легендарно величав със своята хайдушка и исполинска сила. Нежният шепот на вятъра разказва за славното героично минало - за силата на Кан Аспарух и славния Калоян, за цар Иван Шишман, за много знайни и незнайни воини, дали живота си за благословената, Българска земя.

"В името на своя народ и Родина - Република България - се заклевам, заклевам се!” - отекват войнишки стъпки... и минал под знамето на красивата си Родина един младежки глас отеква високо и гордо - "Заклех се!" Заклех се пред падналите в борбата за свобода. Заклех се да пазя своята Родина и своя храбър, трудов народ. Заклех се да строя нов светъл живот.

Век след век, години след години, поколение след поколение... Сега на тази земя е моето поколение! Ще го извикам, за да покажа какво е то днес. В нашите дни се издига величествен паметник на поколението - Козлодуй. След нас ще си спомнят, че е било равна поляна, а сега Атомна електроцентрала извисява главата - паметник.

За моята Родина се говори много днес. Далеч от България заговориха за един българин, прославил своята страна — Веселин Топалов! Стоя и гледам сълзите му пред нашия трибагреник и тръпна, защото виждам един човек, мой съвременник, а в очите му - нашата красива България, в сълзите му - синовно преклонение. И гордост! И изпълнен човешки дълг...

...Фанфари, знамена, цветя...Посрещаме приятели от Полша и Унгария, дошли да посетят красивото Българско Черноморие, нашите планини, нашите поля. Бързаме да им покажем златна Добруджа, Дунавската равнина.

В просторните учебни зали, гигантските заводи, в ширналите се поля - навсякъде напира то - моето поколение. В родопските селца - един млад учител, в Добруджа - един творец - програмист, в тракийското село - двадесет и петгодишен лекар, в Девня - един строител, на Първа атомна - един мечтател...

Това е дълг! Дългът на моето поколение!

Да се учим ученици, студенти, колко сме много днес! Да се трудим! Да спортуваме и прославяме нашата красива България! Да обичаме своята Родина и свято да я пазим! Да изграждаме днес нашето светло бъдеще - това е моето поколение!