Български Национален Съюз

Живеем във време, в което всеки млад човек мечтае да бъде свободен, да живее с мисълта за нещо ново и различно. Не знам защо много младежи мислят, че могат да получат жадуваната свобода далеч от Родината си, далеч от своите близки, и мечтаят да я напуснат. Така те смятат, че ще я преоткрият в други държави, сред чужди хора. Аз бих се чувствала свободна и щастлива единствено в моята земя, в моята родна България, защото едва ли има по-красива, по-богата от нея.

Внушителните и божествени планини пленяват сърцето и душата ми. Успокояващата и прелестна зеленина, златистите есенни цветове и пухкавата бяла снежна покривка ме привличат и ме карат да се замисля над факта - колко е красива нашата страна. Възможно ли е, се питам понякога, да не обичам зелените гори, да не мисля за свежото родно небе? Да не се гордея с родния си град, за свободата, на който е пролята кръвта на моите праотци? В него мога пълноценно да творя, да се смея, да се радвам, че тук са най-добрите ми приятели. В него и най-древното камъче ми е скъпо и най-слабият слънчев лъч ме огрява. На своя земя се чувствам истински свободна и щастлива!

Когато човек чуе името България, може би си представя обикновена държава - градове, улици, хора. Но моята България е нещо повече от една дума. Тя е държава на един народ, в чиито редици са израсли хиляди славни и прочути хора. Това ме изпълва с гордост и самочувствие. Човек може да обиколи целия свят, може да живее в друга държава, но никъде няма да се чувства по-спокойно, по-сигурно, отколкото в своята страна. Защото родното място е най-красиво и е свързано с много мечти и желания, които остават завинаги в паметта на човека.

Богоизбраният народ все още има робско съзнание. Родените в робство не могат да бъдат истински свободни. Те не разбират избора на свободата, а виждат само трудностите за постигането й. Точно това открива Бог и затова наказанието му за поредното колебание дали "целта оправдава средствата" е толкова жестоко.