ПРИКАЗКА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ

Някога, много отдавна, била създадена Земята. Господ разпръснал красотата с пълни шепи по всички кътчета на малката ни планета.

С течение на времето всички крайчета земя се заселили с хора. Те дали име на всяка равнина, поле, планина, река...Така се образувала и нашата мила и свидна страна- България. Много хора ще се замислят: “Та какво ще намеря аз тук? Страна, в която не мога да живея спокойно, страна, която е прекалено малка, тук не е моето място, не бих могъл да живея тук...”

На тези хора посвещавам моите редове и се надявам думите да докоснат сърцата им.

България е сгушена на Балканите между надиплената снага на Родопите, величествените и заснежени върхове на Рила и Пирина, старата Стара планина. Тук се простират безброй китни поля, бистри ручеи забързано се шмугват из храсталаците. Тук въздухът е неповторим и сякаш напява при гордите върхове на елите и боровете песента на славея: за красотата на цветята, за приказно красивите планини, безкрайни поля и градини...

Тук, в България, душата ти ликува, сърцето ти се отдава на щедрия безкрай на мечтите, а поглеждайки през прозореца очите ти се пълнят с “влажно” великолепие и гордост. Иде ти да заплачеш, да излееш в сълзи чувствата си, понеже думите не стигат и не можеш да отговориш, не можеш да изразиш любовта и почитанието си към родината, а само гледаш...гледаш...

А съзнанието ти лети с вятъра нагоре, нагоре...

А очите ти плачат, душата ти също...

Тук Слънцето се бави по небесния си път, сякаш ярките му лъчи искат да докоснат всяка тревичка, всяко листенце! То почти пълзи бавно-бавно - сякаш иска да запомни за вечни времена това прекрасно място! Пчеличките в полето радостно жужат, омаяни от сладкия аромат на цветята...

И жужат ли, жужат...

Жужат ли, жужат...

Тук утрото разцъфва като целунат от слънцето ябълков цвят! Утро, лъскаво като бисер в небе, обвито в сребърно сияние, утро, което те кара да летиш на крилете на мечтите! А вечерите са тъй омайно приказни с танцуващата на небосклона мека светлина на залеза...

И аз заспивам отново с топли мисли в люлката на приказната красота, в която живея... Тук, в България, сякаш Господ е хвърлил с по-пълни шепи благата си. Та къде другаде природата е толкова щедра?!

Когато си в България ти живееш, живееш с цялата си душа! Осъзнаеш, че си човек и си част от тази жадувана красота.

България радва моето въображение, вълнува сърцето ми, зове ме с хиляди гласове и аз политам, политам в диплите от красота... Летя с вятъра и искам да усетя всичко, да докосна всичко, да бъда част от родното и просторното! Силите не ми достигат да преглътна и да поема нова и нова красота....

Кацам бавно, бавно... Изправям се гордо. Вече знам, че съм по-различна! Чувствам се друг човек, нов! Знам, че съм българка и имам невероятен късмет да живея тук. България е тук в сърцето ми, в мен и около мен. Аз я докоснах нежно с ръка, тя помилва душата ми...

Скъпи приятелю, помисли какво е родината за теб! Протегни ръка и я намери! Тя е тук! Ще ти отвърне с любов и ще те благослови!

Аз не бих могла никога да я забравя и да се отрека от нея!

Не го прави и ти!

Яница Стойчева Стоева
13г. от Варна

Оценка на потребителите

   (0 глас)