Берлинският конгрес и съпротивата на Българите срещу неговите решения

(1878- 1879)

След подписването на Санстефанския договор руската дипломация започва преговори най-напред с Австро-Унгария, а после и с Англия. Петербург преценява английските условия като по-изгодни и ги приема със споразумение, подписано в Лондон на 30.05.1878 г., което предопределя решенията на Берлинския конгрес (юни 1878). Той разпокъсва Българите несправедливо. Конституира свободно Българското княжество само между Дунава и Стара планина със Софийска област. На юг от Балкана създава автономна област Източна Румелия под юрисдикцията на султана. Македония с Българското население се връща на Османската империя. Пиротско допълнително се предоставя на Сърбия, а Румъния получава още територии с Българското население от Северна Добруджа. Взрив от справедлив гняв на Българите поражда масови протестни демонстрации, които се водят от революционните комитети "Единство", борещи се за Националното обединение на Отечеството. Най-силна е съпротивата в районите на Каршиака, Кресна, Разлог, Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград), където избухва въстание. Най-активните чети, действали до май 1879 г., са от Костурско, Ресенско, Леринско, Струмишко, Серско.