България според Санстефанския мирен договор

(1878)

На 19.02/03.03. 1878 г. Русия и Османската империя подписват в градчето Сан Стефано край Истанбул мирен договор. В шифрованото нареждане от Петербург до ръководителя на Руската делегация граф Н. П. Игнатиев мирният договор е наречен "обикновен прелиминарен протокол". Това произтича от споразуменията на Русия с Австро-Унгария и с Англия, уговорени преди войната (Будапещенска тайна конференция от 15.01-30.03. 1877). Царското правителство придава на Санстефанския мирен договор единствено смисъла на тактически ход за запазване на руското влияние на Балканите. Освободена само "на хартия", България обхваща почти цялото етническо землище на Българския народ, което е безспорно признатата територия на Българската екзархия от 1870г.; Северна Добруджа с Българското й население Русия отстъпва на Румъния заради участието й във войната и в замяна на Южна Бесарабия (Молдова), която е върната на Русия. Българската Нишка област е окупирана междувременно от сръбската армия и остава в границите на Сърбия. Тези териториални придобивки за съседните държави и за Русия стават за сметка на току-що освободените Българи.