Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
сръбско-Българската война

(1885- 1886)

Българският Таен Централен Революционен Комитет (БТРЦК) дава победния тласък на мощното съединистко движение. В Пловдив - столица на Източна Румелия, успехът е извоюван с помощта на големия въоръжен отряд от с. Голямо Конаре и на българската войска (милиция) на 6.09. 1885г. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е признато два дни по-късно от Българския княз Александър I, който приема Южна България под скиптъра си. Докато князът е посрещан с овации в Пловдив, Българската войска се отправя на югоизток срещу евентуално навлизане на турска армия. Великите сили не се примиряват с провала си да превърнат Източна Румелия в буферна държавица с многонационално население и поощряват Сърбия за пореден път да нахлуе в България. Успешна за Българското оръжие е войната срещу Сърбия, която се противопоставя на обединението на "двете Българии". Великите сили и цяла Европа са принудени да приемат Съединението. Подписаният на 24.03.1886г. Топханенски акт урежда неговото юридическо признаване. Паметното събитие доказва на света, че сплотените в национално единение Българи са в състояние успешно да се противопоставят на несправедливия Берлински договор.