Националноосвободителната борба на Българите в Македония и Тракия

(1893- 1903)

На 23.10.1893 г. в Солун е създадена Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО), а през 1895 г. в София - Върховен Македонски Комитет. Той се слива с националноосвободителното дружество "Странджа" под името Върховен Македоно-Одрински Комитет (ВМОК). Централният комитет на ВМОРО, Задграничното му представителство в София, ВМОК и другите националноосвободителни формации извършват до 1903г. четнически и саботажни акции в Македония и Одринско. Конгресът на ЦК на ВМОРО обявява въстание за извоюване на автономия на Българските земи, останали под турска власт съгласно чл. 23 от Берлинския договор. Въстанието на Българите избухва първо в Македония през 1903 г. на 2 срещу 3.08. (Илинден), а в Одринския революционен окръг - на 19.08. (Преображение). То е най-мощно в Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско, Ресенско, Преспанско, в цяла Странджа и в Одринско. Революционното управление "Горско началство" обявява свободна република в Крушево, Македония; в Одринско е провъзгласена Странджанска република. Илинденско-преображенското въстание е смазано след близо 240 сражения на 25 000 бойци срещу 300 000 турска войска. Въпреки поражението жертвите не отиват напразно. "Европейският концерт" се принуждава да прокара реформи за подобряване на участта на страдащите Българи.