Първа балканска война

(1912- 1913)

България е принудена да избере военния път за освобождаване на „братята отвъд Рила и Родопите". Заедно с Гърция, Черна гора и Сърбия участва в „борбата за османското наследство" на Балканите. Балканският съюз започва войната с Турция на 5.10.1912 г. и постига забележителни успехи при Бунархисар, Люлебургаз и Куманово. Гръцката армия влиза в Солун заедно с Българската 7-а Рилска дивизия. He сполучва атаката срещу Чаталджанската укрепена позиция на подстъпите на Цариград. Конференцията за мир в Лондон, започнала на 03.12.1912 г., остава без резултат заради извършения от младо-турците държавен преврат на 10.01.1913 г. Продължилите сражения са увенчани със съкрушителната победа на 2-ра Българска армия на 12 и 13.03. 1913 г., която овладява с щурм смятаната за непревземаема Одринска крепост. Едва след това Лондонската конференция постига целите си и на 17. 05.1913 г. е подписан мирният договор. От Османската империя са освободени Българските земи на запад от линията Мидия на Черно море и Енос на Бяло море. Великите сили запазват правото да се произнесат по границите на Албания и на Егейските острови, но не и по разпределянето на другите бивши имперски владения.