Втора балканска (междусъюзническа) война

(1913)

Балканският съюз е взривен отвътре, понеже Сърбия и Румъния настояват за поредни „обезщетения" с Български земи (в Македония и Южна Добруджа), а Гърция — на правото на „фактическата окупация". Цар Фердинанд и Главното командване се решават на „военна демонстрация", за да завземат „безспорната зона" (Македония) и призовават руския император Николай II като арбитър. На 16.06.1913 г. 2-pa и 4-та Български армии нападат сръбските и гръцките войски в Македония, с което се дава очакваният повод за разпалването на войната между бившите съюзници. След като Румъния обявява война на България на 28.06.1913 г. и насочва войските си към София, а турската армия започва настъпление в Източна Тракия, неизбежно се стига до 28.07.1913 г., когато в Букурещ е сключен мирен договор между България, от една страна, и Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга. Румъния откъсва Южна Добруджа, Сърбия и Гърция си поделят Македония (без горното течение на p. Струма и на p. Места с Пирин планина). С Цариградския договор за мир от 16.09.1913 г. Османската империя си възвръща Източна Тракия с изключение на Малко търновско и Свиленградско. България запазва излаз на Бяло море през Западна Тракия. България приютява стотици хиляди Българи-бежанци, прокудени от родните им места, останали в пределите на съседни държави.