България по ньойския "мирен" договор

(1919)

На 27.11.1919 г. министър-председателят александър стамболийски подписва в Парижкото предградие ньой несправедлив мирен договор, наложен на България от победителите в Първата световна война. Ньойският договор е част от новото политическо и икономическо устройство на света и на Европа, което се оказва само предпоставка за бъдещи тежки конфликти. Съглашението откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско, с Българското им население, за да ги предаде на Сръбско-Хърватско-Словенското кралство. С отнемането на Западна Тракия с населението в полза на Гърция страната е отрязана от териториален излаз на Бяло море. Българската войска става доброволческа с численост до 20 000 души, жандармерията - до 10 000, а пограничната стража - 3000. Тежкото въоръжение е забранено. Към несгодите и изпитанията на половин милион бежанци се прибавят и огромни репарации от 2,250,000,000 златни франка, които набъбват и заради безплатните доставки на въглища и добитък за победителите. Бедственото следвоенно икономическо положение на България отприщва тежки кризисни процеси и социалнополитически конфликти.