Априлското въстание срещу Османската империя

1876

Дейността на БРЦК е продължена от група революционери, които в края на 1875 г. се събират в град Гюргево. Гюргевският революционен комитет решава да осъществи самопожертвователно общонационално въоръжено въстание, за да постави "Българския въпрос" на вниманието на Великите сили при разразилата се след въстанието в Босна и Херцеговина (1875) „Източна криза". Подготовката се извършва ускорено благодарение на революционните комитети, изградени от В. Левски, и обхваща почти всички райони на страната. Въстанието е подготвено най-добре в селищата от планинските райони по южните и северните склонове на Стара планина, по северните склонове на Родопския масив и в Кресненското дефиле. Три големи чети, организирани в Румъния и Сърбия, вземат участие във военните действия. Четата на Христо Ботев достига Врачанския балкан от с. Козлодуй на дунавския бряг; четата на Таньо Стоянов се движи от Тутракан до Попово, а на Сидер Грънчаров от сръбската граница при с. Топли дол до с. Скравена под Петрохан. Въстанието избухва на 20.04.1876 г. и продължава близо месец. В него участват над 10 000 Български бойци и населението на тези региони. To завършва с военно поражение и кланета, но постига целта си. "Българският въпрос" застава с цялата си острота пред европейската дипломация и заема централно място в дневния ред на Цариградската посланическа конференция (1876).