България от 1371 до 1396 г.

Колкото повече османските Турци напредват в българските и балканските земи, толкова по-пъстра става политическата карта на Балканския полуостров. Със смъртта на цар Иван Александър държавата официално се разпада на Търновско царство, управлявано от цар Иван Шишман, Видинско царство от брат му Иван Срацимир, и Добруджанско (Карвунско) княжество управлявано от династията Тертеровци. На югозапад картината е още по-разноцветна. На мястото на разпадналите се след 1371 г. владения на крал Вълкашин и на брат му деспот Иван Углеша в Източна Македония възниква княжество под властта на братята Иван и Константин от фамилията Драгаш. В Прилепско остава да управлява синът на крал Вълкашин крал (Крали) Марко, в Охридско се установява албанският велможа Андрей Гропа, а Скопие и Северозападна Македония са под управлението на владетеля на Косово и Метохия Вук Бранкович. Ранните османски източници информират и за други по-слаби вдадетели. Враждуващи помежду си, те не са в състояние да дадат достоен отпор на османските завоеватели, но не получават и адекватна помощ от другите християнски държави.