България по решенията на международната конференция в Цариград

(11.12.1876- 08.01.1877)

Априлското въстание и националноосвободителните борби на балканските народи предизвикват свикването на конференция в Истанбул (известна и като „Цариградска конференция") с участието на пълномощни представители на Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заедно c Турция, посланиците на Великите сили - гаранти, изработват план за мир чрез реформи в Османската империя и автономия на Босна, Херцеговина и България. Българските въжделения за пълна политическа независимост намират израз в поредица от изложения и програмни документи до конференцията. Приетият план предвижда разделянето на България на Източна, със столица Велико Търново, и Западна, със столица София. В тях се предвиждат областно събрание и главен управител-християнин, назначаван от Високата порта. Този план е изключително важен международен акт, тъй като очертава границите на земи с предимно Българско население. Обсегът на двете области почти напълно съвпада c територията на Българската Екзархия, т. е. с Българското етническо пространство, което по този начин е единодушно потвърдено от конференцията. За да съхрани целостта на империята, Високата порта провъзгласява конституция и под този предлог отказва да приеме решенията на конференцията. Въпреки това Българското национално-освободително движение получава нов импулс.