България при цар Калоян

(1197-1207)

Калоян, последният от тримата братя Асеневци, е роден към 1170 г. и заедно с Петър и Асен преминава през изпитанията на войната за независимост. Според договора в Ловеч (1187) той е взет за заложник в Константинопол, където остава до 1190 г. След убийството на братята си той поема властта над Българската държава и с ловки дипломатически ходове настройва византийски аристократи срещу императора. През 1201 г. нанася удар срещу градовете Констанция и Варна, които след тежка обсада превзема. Междувременно той под държа дипломатически издържана и ефективна преписка с римския папа Инокентий III от 1199 до 1204 г., в резултат на която получава признание за царско достойнство. На 14.04.1205 г. при Адрианопол (Одрин, дн. Едирне) цар Калоян разгромява рицарите на император Бодуен I, владетел на новосъздадената Латинска империя. През следващите години цар Калоян осъществява блестящите операции при Сяр, Русион и в Източните Родопи, при които са убити повече от 700 рицари и десетки хиляди редовни латинци-войни. България си възвръща Македония и Беломорието. Цар Калоян умира при неясни обстоятелства в разгара на обсадата на Солун през септември 1207 г. Той слага край на мита за непобедимостта на латинските рицари. България продължава да е важен фактор в Европа.