България при цар Самуил и наследниците му

(971/976-1018)

Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, братята от знатния род на Комитопулите, клон от старата Крумова династия, органи зират Българската държава в свободните западни земи и през 976 г. решително настъпват срещу Византия. Давид и Мойсей падат убити. Същата съдба споделя и избягалият от византийски плен цар Борис II, неразпознат от граничната стража. Коронясан е брат му Роман. Скопие става Българска столица за близо две десетилетия (980-997). През 986 г. Самуил, Аарон и цар Роман разгромяват император Василий II в прохода Траянови врата. Българите освобождават Преслав, Плиска и земите до p. Днестър и напредват на юг до Тесалия. Жертва на византийска интрига става Аарон (987), а цар Роман умира в плен. За цар е провъзгласен Самуил (997), който с личните си умения и настойчивост създава силна държава върху почти цялото Българско землище. Великият цар не е в състояние да преживее ослепяването на 15-те хи ляди български военнопленници при с. Ключ (1014), извършено по заповед на Василий II, наречен поради това „Българоубиец". Царете Гаврил Радомир, Йоан Владислав, Пресиян II, както и независимите боляри Ивац, Николица, Елемаг и Сермон не са от ранга и с качествата на Самуил, за да спрат завоеванието. Поради това в късната есен на 1018 г. България е завладяна.