Български райони на Балканите преди образуването на България

В резултат от интензивните български миграции през епохата на Великото преселение на народите, редица балкански райони придобиват български облик още преди образуване то на Дунавска България. Горна Мизия, Долна Панония и Сирмиум са заселени от българи още през V в. според ранните византийски, готски и унгарски летописи. Оттам Българите твърде рано се заселват и в Охридския край в днешна Македония, спомената като българска земя още по времето на император Анастасий (491-518) в приписките към Манасиевата хроника. През следващите два века обхватът на българските райони на Балканите непрекъснато се разширява, за да достигне своята кулминация през VII в., когато известният Равенски хронограф съобщава, че „в Тракия, Мизия и Македония само Българи живеят". На картата са нанесени за първи път всички балкански области, заселени от Българи преди образуването на Дунавска България. При очертаването на техните западни граници са отчетени сведенията на папските легати пред Константинополския събор от 869 г., смятан от Римската църква за вселенски, от които личи, че Българите са се появили на полуострова наскоро след разделянето на Римската империя в края на IV в. Техните най-западни средища са станали Дардания с център Скопие и двата Епира в близост до Адриатическо море, които по името на тези Българи са били за кратко време наречени „България".