Българско културно възраждане

(XVIII-XIX в.)

В началото на XVIII в. в рамките на Османската империя започва забележимо възраждане на Българското културно самосъзнание. Основен движещ механизъм на този културен подем е формиращата се Българска интелигенция. Идеологът на Българското възраждане отец Паисий Хилендарски, който през 1762 г. написва известната „История болгарска", е последван от мнозина Български просветители, духовници, учени, зографи, художници, майстори-строители и др. В килийните училища по манастири и църковни средища хиляди Българчета получават първоначалната си грамотност. Впоследствие се създават класните училища, а учредените в различни населени места в Империята Български читалища се превръщат в естествено съсредоточие на просвета и духовна пробуда. С тези процеси са свързани Неофит Рилски, Васил Априлов, Христофор Жефарович, Христаки Павлович, Иларион Макариополски, Петър Берон, Емануил Васкидович, Кузман Шапкарев, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Фотинов, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович, Петко Славейков, както и хилядите Български учители и просветители, положили духовните основи на бъдеща свободна България.