Хайдутството до началото на XVIII в.

Една от най-разпространените и най-дълготрайните форми на съпротива на подвластното Българско население в Османската империя е хайдутството, което е особено развито в планинските райони на Балканския полуостров. Хайдутите са третирани от османската власт като разбойници. Те са орга- низирани във въоръжени групи и чети и нападат турска войска, търговски кервани, имения и стопанства. Търсят възмездие за несправедливост, претърпяна лична драма или за произвол. Сред хайдутите се появяват личности, които открито се борят и за политическа свобода. По време на многобройните войни на империята хайдушките дружини нерядко се обединяват в големи отряди и влизат в сражения с редовна турска армия. В очите на населението те са закрилници срещу неправди и унижения, а в епическия фолклор на всички балкански народи хайдутите са обобщената героична персонификация на съпротивата срещу османския завоевател.