Ранните Български преселения по света

/VIIв. пр. н.е. - VIIв. сл. н.е./

Възниквайки в земите на Изтока, като народ с развита държавност, Българите предприемат множество ранни миграции, при всяка от които създавали свои нови центрове и държави.

Най-древното преселение на Българите е насочено към Северна Индия, от района на Балх, където синът на прочутия цар Кардама се преселва с част от Българите. Почти всички останали преселения на Българите са насочени най-вече в северозападна посока. Още през I-II век те се заселват в Кавказ и съседните равнини, където през 165 г. създават своята първа европейска държава. По сведения на арменския ис­торик Ехише (V в.), около 439 г. владетелят на оногундурите, царският род на Българите, стоял начело на мощна групировка от кавказки народи, която е респектирала могъщата Персийска империя, управлявана от известния шах Ездигерд II. Тази необикновена държавна мощ, проявена 240 г. преди основаването на българската държава на Балканите, най-ве­роятно е дала основание на византийските летописци Теофан и патриарх Никифор да назовават тази държава Стара Велика България. Тя просъществува до втората половина на седми век, след което прелива в две нови големи държави - Дунавска България и Волжка България. С това Българите си спечелват славата на единствения древен народ, създал на територията на Европа три самостоятелни свои държави, наречени със собственото му българско име.