Териториално разширение на България през първата половина на IX век

В началото на IX в. условията в Европейския югоизток позволяват бързото разширение на Българската държава. След разгрома на Аварския каганат от франките и Българите, кан Крум присъединява към България Трансилвания (Седмиградско) и земите южно от Среден Дунав (805). Пещ. крепост, изградена от панонските Българи (източната част на дн. Будапеща), става погранична крепост с Франкската империя. Българската граница продължава по северните склонове на Карпатите на изток около водоизточниците на p. Серет и p. Прут и слиза на югоизток по течението на p. Днестър до Черно море. През 809 г. кан Крум трайно овладява ключовата крепост Сердика (дн. Coфия) и открива пътя за проникване на юг към долините на p. Струма, Места и Вардар. Признати от византийците в договора им с кан Омуртаг от 815 г. и допълнени с успешни войни срещу хазарите, тези за воевания са продължени при кан Маламир (831-836), който присъединява Филипополска област (832). Южната граница опира в Родопите, населени от Славяните смоляни. Това дава възможност на кан Пресиян (836-852) да постави под контрол стратегическия път до Драч (дн. Дурас) през Солун (Тесалоники) до Константинопол и окончателно да въздигне България като водеща сила в Европа редом с Византия и Франкската империя.