Въстания на Българите срещу византийската власт

(XI-XII век)

През 1040 г. в Белград избухва въстание, ръководено от Петър Делян, внук на Българския цар Самуил. Делян се стреми да възстанови Българската независимост и е обявен за цар. Той овладява Ниш и Скопие и се спуска към Солун. Алусиан, син на българския цар Йоан Владислав, го ослепява и преминава на византийска страна. През зимата на 1072-1073 г. въстаническата войска на български първенци от Скопие, начело с Георги Войтех и с провъзгласения за цар Константин Бодин под името Петър, син на Михаил, настъпва към Ниш, но претърпява поражение. Това е втори опит за отхвърляне на византийското владичество. Константин Бодин и Георги Войтех са пленени, а въстанието е удавено в кръв. Търновското въстание начело с братята Асен и Петър започва през есента на 1185 г., когато Петър е обявен за цар. Въстаниците отвоюват Северна България, но отстъпват през лятото на 1186 г. срещу император Исак II Ангел, който преминава Стара планина и се опитва да привлече на своя страна част от българските първенци. Асен отстъпва на север от Дунав и с подкрепления от Кумани нахлува в Тракия. Императорът отговаря с втори поход, но след неуспешна обсада на Ловеч подписва мирен договор през 1187 г. С това Българската държава е възстановена и през следващите години укрепва политическия си авторитет.