КАН ПАГАН

/767-768/

Паган бил издигнат от „партията", която се обявявала за мирни отношения с Византия. Той започнал преговори с Константин V и като повярвал на „честната му дума", заедно с великите си боляри „слязъл" при императора - вероятно срещата станала някъде в полята на Тракия. Преговорите били доста разгорещени и Константин V непрекъснато укорявал Българските първенци за тяхното „безредие". От разказа на византийския хронист Теофан можем да останем с погрешното впечатление, че най-голямата грижа на императора била умиротворяването на България. Накрая стигнали до споразумение и „сключили привидно мир". За императора това било по-скоро средство за печелене на време. С бърз марш той преминал проходите на Стара планина и стигнал „чак до Чика" — това е т. нар. Вътрешна област на Българската държава. Но по време на похода Константин V „не направил нищо доблестно и се завърнал със страх". Единственият му актив бил опожаряването на няколко селища в околностите на Плиска. За кан Паган този поход имал тежки последици. Обвинявали го (и то с основание), че повярвал на лъжливите обещания на Константин V, и го държали отговорен за проникването на ромеите зад Балкана. Избухнал бунт - Паган побягнал към Варна (с това име се наричала областта около днешния град), но там бил убит от слугите си.