КАН ПРЕСИАН

/836-852/

През 836 г. кан Маламир починал без да остави наследник и престолът бил зает от племенника му Пресиан (името му в някои източници се среща и като Персиан). Той бил син на Звиница, второто дете на кан Омуртаг. Подобно на чичо си, кан Пресиан бил малолетен и за негов регент и съуправител бил назначен кавхан Исбул.

Продължителното управление на Пресиан било запълнено с големи и забележителни събития, но изворите за тази епоха са крайно недостатъчни. През 837 г. избухнало голямо въстание на славяните, които живеели около Солун: "потоци от кръв потекли като река и цялата област била опожарена и помрачена". По това време византийският император Теофил (829-842) бил зает с похода си срещу арабите и се обърнал (подобно на баща си Михаил II) за помощ към българите. Но за да отслаби натиска им по посока на Македония, той предприел една диверсия по североизточната граница на България, като повдигнал на бунт онези византийски пленници, които още кан Крум преселил оттатък Дунав. Византийският флот се появил по делтата на реката и въпреки усилията на местния български управител ромейските пленници били прехвърлени в империята - кан Пресиан не сполучил да попречи на акцията, тъй като войските му били заети в похода към Македония.

Вероломството на императора не останало безнаказано - през 837 г. кан Пресиан изпратил голяма войска под командуването на кавхан Исбул. Тя стигнала до Беломорието и завладяла античния град Филипи - между Драма и Кавала. За да ознаменува събитието, кан Пресиан наредил ла се изпише, възпоменателен надпис, в заключителната част на който се чете: "Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните ги забравиха, но бог вижда." Този надпис не случайно бил поставен в една църква на Филипи - в светия храм Пресиан обвинявал християните във вероломство, в нарушаване на мира и пристъпване на божиите клетви. Възмездието не закъсняло - в резултат на успешния поход кан Пресиан присъединил към държавата си областта на Западните Родопи, населявана от славянското племе смоляни. Впоследствие войските му се устремили към Солун и покорили цяла Македония, чак до Албания.

Към 839 г. се отнася походът на кан Пресиан срещу сърбите. Тази с нищо непредизвикана война е най-малкото странна, тъй като дотогава българи и сърби "живеели в мир, обичали се един друг и имали обща граница". Обяснението, че походът целял да ликвидира клина, който сръбските земи забивали между българските владения в Македония и Браничевската област, едва ли отговаря на истината. Внезапното изостряне на отношенията между двете дружески държави трябва да се постави във връзка с действията на византийската дипломация. Целта на император Теофил била да създаде на западната българска граница едно ново огнище на напрежение, което да отвлече кан Пресиан от проникването му към Македония - дотогава сърбите все още се намирали под високото покровителство на Константинопол. Войната между българи и сърби продължила цели три години (от 839 до 842г.), но Пресиан "не постигнал нищо и само погубил по-голямата част от войските си".

С това приключват известията за кан Пресиан. В резултат на успешните му действия към българската държава били присъединени земите на Македония и Албания. Границите на държавата се простирали от Карпатите до Странджа и Западните Родопи и от Черно до Адриатическо море. С плодотворните усилия на кан Пресиан приключил успешно процесът на присъединяване на славяните към Българската държава - всички те били поставени под скиптъра на владетелите от Плиска.