КАН САБИН

/765-766/

Според някои изследователи той бил от славянски произход - поради тази причина името му не намерило място в Именника на Българските канове. Знаем, че Сабин бил зет на кан Кормисош, т.е. с възцаряването му властта отново преминала към рода Вокил, но вече по женска линия.

Сабин изразявал настроенията на онази част от Българското общество, което било склонно да поддържа мирни отношения с Византия. Щом завзел властта, той „отправил пратеници при императора, чрез които най-настойчиво молел за мир". Отначало мирните преговори се водели в тайна, но когато истината излязла наяве, настанало брожение. Свикан бил народен събор (в него участвувал „въоръженият народ"), който да се произнесе по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за борба докрай срещу Византия. Съборът се обявил открито и срещу политиката на кан Сабин и му отправил обвинението: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите." Сабин трябвало да спасява живота си с бягство - през Месемврия той се добрал до Константинопол.

Император Константин V приел беглеца и се погрижил своевременно за семейството му - доверени хора били изпратени в България и не след дълго сполучили да прехвърлят близките на Сабин през границата.

Няколко години по-късно император Константин V все още разчитал, че чрез Сабин е в състояние да влияе върху работите в България - когато през 768 г. Българският кан Паган пристигнал в Константинопол, Сабин стоял редом с византийския император. На преговорите Константин V напразно укорявал Българските първенци за омразата им към Сабин. Укорите на византийския император свидетелствуват най-добре за чувствата на Българите спрямо византийското протеже. Екс-канът на българите Сабин останал завинаги във Византия, където преживял последните си дни в празни мечти да се върне отново на Българския престол.