КАН ВИНЕХ

/756-762/

Споменат е единствено в Именника на Българските канове. Управлявал е 7 години. Родът му е Вокил. Смяната на управляващия род свидетелствува за поредния държавен преврат. Поводът бил поражението на кан Кормисош през кампанията от 756 г.

През същата 756 г. император Константин V Копроним предприел втория си поход срещу България - начело на Българската държава стоял вече кан Винех. Ударът на ромеите бил осъществен със съвместните усилия на сухопътната армия и флота. Петстотин византийски кораба стигнали устието на Дунав и поели нагоре срещу течението на реката - стовареният десант „опожарил Българската земя и взел немалко пленници". Сухопътната армия, която се командувала лично от императора, била посрещната от Винех при пограничната крепост Маркели (при днешния Карнобат). Българските войски „били обърнати в бягство и претърпели поражение". Кан Винех бил принуден да започне мирни преговори и се задължил да „изпрати като заложници собствените си деца".

През 759 г. император Константин V започнал поредния си поход срещу Българската държава. Българите посрещнали византийската армия в „теснините" на Стара планина и ромеите претърпели голямо поражение. Византийският хронист Теофан назовава имената на мнозина от знатните, които оставили костите си в Балкана, а още повече били (уверява той) загиналите обикновени войници. Константин V трябвало да се завърне безславно назад, а кан Винех взел „голяма плячка". Но на Винех не било съдено да се радва дълго на тази победа - той проявил учудващо бездействие, клонял повече към мира, отколкото към продължаването на войната, което предизвикало широко недоволство сред аристокрацията. Скоро се стигнало до открит бунт, съпроводен от жестоки насилия - кан Винех бил убит заедно с целия му род.