КАН ВЛАДИМИР РАСАТЕ
/889-893/
Първороден син на княз Борис от съпругата му Мария. Роден е преди покръстването и носи Българското име Расате (Хръсате), т. е. в детството си бил възпитаван според тангристкия закон. Като престолонаследник, взел участие в Българо-сръбската война през 870 г., в която "бил пленен и окован" заедно с 12 велики боляри. От "скръб по сина си" Борис бил принуден да започне мирни преговори със сърбите. През 889 г., уморен от изпълнения си с превратности живот, Борис се оттеглил от престола и отишъл в манастир. За свой приемник той посочил най- големия си син Владимир, но скоро станало ясно, че новият княз въстанал срещу онова, което представлявало смисъла на бащиния му живот: "започнал с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обичаи". Съвременниците му квалифицирали действията на Владимир като "лекомислени" и "детински", но иронията им е неуместна. Защото Владимир имал подкрепата на една голяма част от аристокрацията, която останала вярна на върховенството на ТАНГРА. По заповед на кана започнали масови гонения на християните - ненапразно Константин Преславски призовава към "мъжество" последователите на Христа. Появили се първите мъченици на вярата, сред които бил и архиепископ Йосиф - по-късно църквата го обявила за светец. Владимир не се поколебал да посегне и на християнските църкви - археолозите твърдят, че Голямата базилика в Плиска била порутена по заповед на кана.
Положението станало още "по-тревожно", когато Владимир започнал мирни преговори с немския крал Арнулф. През септември 892 г. пратениците на немския крал пристигнали в България с предложение "да възобновят стария мир, който имали неговия дядо и баща му Борис". Кан Владимир приел делегацията с "голяма почит и я отпратил с големи дарове" - пролетта на 893 г. Освен чисто търговските клаузи споразумението предвиждало политически съюз между двете държави и отмятането на България от православната коалиция; с една дума, кан Владимир си осигурявал съюзници, преди да се разправи окончателно с християните в държавата си.
От манастира Борис следял внимателно развитието на събитията - когато видял колко далеч е стигнал неговият син, "възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, препасал военен пояс, облякъл царски дрехи и като взел със себе си тези, които се боели от бога, опълчил се срещу сина си". Един старобългарски разказ настоява, че в бунта взел активно участие и Симеон, "който по благоволение божие и Михаилово" (т. е. на Борис) въстанал против отстъпника.
Оказало се, че Владимир надценил силите на езическата реакция - Борис "без всякакво затруднение го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора". За ослепяването на Владимир съобщават единствено западните хронисти, докато Българските документи (по оправдани причини) съзнателно премълчават грозната постъпка на "най-християнския" княз на Българите. Нямаме основание да се съмняваме в жестокостта, проявена от Борис; в подобни случаи той винаги предпочитал крайните решения. Според домашните извори Владимир умрял четири години след възцаряването си, т. е. през 893 г. Следователно наскоро, след като бил окован, той бил убит по заповед на новия владетел.
Хронистите са единодушни, че кан Владимир "далеч отстъпвал на баща си по ревност и по деятелност, вършел грабежи, прекарвал времето си в пиянство, пиршества и разврат". Сигурно е обаче, че пороците са му приписани - няма грях, който да не е присъщ за човек, отстъпил от християнската вяра. Църквата се постарала да отдаде на пълна забрава спомена за владетеля, който дръзнал да призове на нов живот ТАНГРА - богът на народа на Българите. Предизвикателството, на което се решил кан Владимир, подсказва, че той не е бил лишен от качества като решителност, самоувереност и инициативност, и като Българи можем само да се гордеем с решителността му да се противопостави на чуждия на Българите "бог" Христос.
