ЦАР КОЛОМАН II АСЕН

/1256/

По повод личността му са изказани противоречиви становища. В миналото се настояваше, че той е идентичен със севастократор Калоян, чийто образ е запечатан върху ктиторския портрет от Боянската църква. Днес това погрешно мнение може да се счита за преодоляно - севастократор Калоян няма нищо общо с Коломан II, той бил братовчед на цар Константин Асен. От своя страна Коломан II е пряк потомък на Асеневия род - византийският историк Георги Акрополит твърди, че бил първи братовчед на цар Михаил Асен, а арменска летописна бележка съобщава, че Коломан бил син на чичото на българския цар. Разшифроването на тези „загадки" не представлява някаква трудност - Коломан II бил син на севастократор Александър (братът на цар Иван Асен П) и като такъв се падал първи братовчед на Михаил Асен.

Липсва единомислие във връзка с точното произнасяне на името на този владетел. Повечето изследователи приемат, че то има маджарски произход и било произнасяно като Коломан. Според други правилният изговор на името е Калиман, тъй като в средновековната ни книжнина то се среща в тази форма.

Всичко, което знаем за съдбата на Коломан II Асен, дължим на перото на византийския историк Георги Акрополит. От сведенията му става ясно, че след 1254 г. болярството било настроено враждебно към цар Михаил Асен - най-вече заради злополучния мирен договор, сключен при Регина. Начело на недоволните застанал Коломан, нещо напълно естествено, след като знаем, че след царя той оставал единственият наследник на Асеневци по мъжка линия. Подпомогнат от търновското болярство, Коломан организирал заговор и сполучил да нарани смъртоносно Михаил Асен, който починал от раните си. Византийският историк не уточнява мястото на покушението, a се задоволява само да отбележи, че то станало „някъде извън крепостта Търново".

Мнозина от българските историци оспорват твърдението, че Коломан е успял да се провъзгласи за български цар. Мъглявият език на Акрополит (Коломан „изглежда (мислел да) си присвоил властта над българите") подсилва съмненията им. Всъщност липсват основания да не приемем, че макар и за кратко, Коломан II се разпореждал със съдбините на българския престол. Основание за подобно твърдение е следният факт: веднага след убийството на Михаил Асен той се оженил за неговата съпруга - тя била дъщеря на Ростислав Михайлович. Бракът с овдовялата царица представлява неоспоримо доказателство, че над Коломан II бил извършен формалният обред на царското венчание. Примерът на цар Борил влязъл в действие и чрез него новият цар направил опит да легитимира своята власт. Друг е въпросът, че Коломан II не разполагал с достатъчно възможности да укрепи положението си. При вестта за извършения преврат срещу Коломан II се надигнали многобройни и опасни противници. Сред тях пръв бил Ростислав Михайлович -- той се отправил с войските си към Търново под предлог, че е длъжен да защити честта на дъщеря си. Още преди да стигне до Търново, болярите изоставили Коломан II и той трябвало да бяга от столицата. Преминавайки от едно място на друго и навсякъде изоставян от привържениците си, в крайна сметка Коломан II бил убит. Пред стените на Търново били прекършени амбициите и на Ростислав Михайлович, който също бил обладан от намерението да завладее престола. Трябвало да се задоволи с полууспех - отвел дъщеря си и се утешил с титлата „император (т.е. цар) на българите".

Краткотрайното царуване на Коломан II Асен (той стоял на престола не повече от месец-два) не оставило забележима следа в българската история. Името му само запълва дългия списък от политически заговори и убийства на дворцовата ни хроника при наследниците на цар Иван Асен II.