ЦАР ПЕТЪР III

/Константин Бодин/

/1072/

Второто голямо освободително въстание на Българите било подготвено от първенците на Скопие начело с Георги Войтех, който произхождал от кавханския род. Българските аристократи се обърнали за помощ към сръбския крал Михаил с молба да им изпрати своя син, за да го поставят начело на освободителното движение. Сръбският крал се отзовал с готовност и пратил в България Константин Бодин - той бил най-малкият от седемте му сина. По майчина линия Константин Бодин "произхождал от Българския владетелски род - неговата майка била внучка на цар Самуил и дъщеря на Самуиловата щерка Косара.

През есента на 1072 г. начело на сръбски отряд Константин Бодин пристигнал в Призрен, където бил посрещнат от Георги Войтех и останалите Български първенци. Там били уговорени окончателно условията на споразумението - по настояване на Българите Константин Бодин приел царското име Петър. С тези си действия въстаниците се стремели да подчертаят приемствеността между преславския владетелски дом и надеждите си за възстановяване на Българската държава. Обединените Българо-сръбски сили се насочили към Скопие и градът паднал в ръцете на въстаниците. В „главния град на България" се състояла тържествената церемония около коронясването на новия Български цар Петър III. От Скопие Константин Бодин се отправил към Ниш с намерението да пренесе въстанието в Мизия.

Друг въстанически отряд бил изпратен към Охрид, чийто жители признали новия Български цар. След това Българските войски се отправили към Костур, но под стените на тази крепост те не издържали внезапния удар на ромеите и били разбити. Поражението се отразило съдбоносно за по-нататъшния ход на въстанието - скоро след това ромеите превзели Скопие благодарение на предателството на Георги Войтех. Впоследствие той се разкаял за постъпката си и изпратил тайно известие в Ниш, с което приканвал Константин Бодин да побърза за Скопие, „за да избие безмилостно и жестоко всички ромеи, които били безгрижни и нехайни". Изненадата, на която Георги Войтех разчитал толкова много, не се осъществила. Византийският военачалник Михаил Саронит навреме узнал за опасността и на свой ред устроил засада на Константин Болин. Българите били изненадани и почти всички загинали, а предводителят им бил пленен - декември 1072 г. Константин Бодин и Георги Войтех били оковани в железа и изпратени в Константинопол. Георги Войтех не издържал на мъченията и починал по време на пътуването до византийската столица. Константин Бодин бил затворен в един от цариградските манастири. Впоследствие го заточили в Антиохия. По-нататъшната му съдба не представлява интерес. Известно е, че венециански моряци сполучили да го прехвърлят в родината му, където по-късно (през 1081 г.) той наследил престола на своя баща.