"Приказки или нравоучителни примери"

отец Матей Преображенски-Миткалото

"...всяка мирска мисъл или весело възпоменание се счита тежък грях, сяка потребност на природата - за бесовско изкушение, (където) в неестествена борба със самото себе си изминуват синките години на отшелника, додето най-после той, според светогорското изражение, стане "по-горе от човешката природа и достигне ангелско състояние"... Труд голям, но затова и самоумъртвяването бива пълно - физическо и нравствено.

За да докара човека в това състояние и тъй да улекчи за него пътя към спасението, общинский устав преди всичко се старае да измачка и обезсили грешното тяло на подвижника... Връх това е основана цела(та) система на физическо изтощаване, за изпълнението на която строго следят изповедниците и игуменът: обикновената утринна се продължава шест часа, литургията - два, вечернята -- два часа", повечерието - час. Следователно калугерът трябва да престои в църквата единайсет часа, без да излезе. За спане му дават само пет часа в денонощието; в другото време той изпълнява други обществени работи... Освен тези обществени служби секи калугер си има свои килийни правила. Особено са тежки правилата на схимиците, които са длъжни секи ден да правят в килията си 1200 поклона до пояса и 100 земни.

С какво се хранят отшелниците подир такива извънредни трудове?

- Нема с какво да се хранят: дадат им супа от грах или картофи, после боб или бакла и при това - една чаша вино наполовин с вода- ето сичкият им обед!

...Само един път в годината калугерът чисти и мете стаята си, чини ми се, пред пасхата... Забранено е да се мие. За топли бани няма и дума на Света гора. Понякога се позволява на калугера да си умие главата, и то само в краен случай, когато келят по главата стане нетърпим.

Ще ли ми повярвате, че на Света гора във вид на лъжливо разбраното умъртвяване на плътта нарочно не изтребват бълхите и дървениците и други подобни на тях насекоми! С тях са пълни не само креватите и калугерските стаи, но даже и троновете в църквата. В някои от манастирите калугерите сами просили от духовниците за благословение да измият троновете, но те не им позволили: "Дървениците не ще ви дадат да спите във време на службата" - такъв бил отговорът на изповедниците!

Същата мръсотия е и в килиите:

Въздухът им е дотолкова развален, вкиснат и задушлив, шото заболява главата. Сичко, що е в килията, обикновено е покрито с един слой кал и в тази гнила атмосфера посред вечна кал преминува килийният живот на отшелника. Ще попитат: защо е тая мръсотия? Чистотата е мирска работа, която на Света гора е запретена! Въздухът в килията - разкош!

И това още не е всичко.

Игуменът и изповедниците имат право да назначават сякакви послушания и да управляват работите на секиго от калугерите, както те заискат, без никакъв контрол. Те могат да накарат некого да преброи пясъка или да чука в чутора вода, за по-надребно, и калугерът е обязан да ся покорява безусловно. В разпорежданията си те се ръководят от първата мисъл, която са появи в главите им и която те считат за внушение на Светия дух."... (стр. 99- 100)

IYI

... "Едни току си хапят брадата която я препъват и налапват цяла в устата си, после отка я погладят малко, че хайде пак я налапат. Други пък току си засукват мустаките и ги хапят със зъби си, за което никой не смее да им каже нищо. Други пък току глождат нещо със зъбите си или ги чистят и разкървяват, а после плюят на земята, без да се засрамят от присъствуващите, на които може да се погнуси. А некои си, като се протягат безобразие, разкършват си снагата, и скимтят или са прозяват невнимателно срещу оногова, който са случи напреда им, и издават глас: а-а-ха!... Други пък кихат с глас, колкото си можат, като да ся чуе надалеч, и с лигите си попръскват ония, които са наоколо им, без да са посвенят некак. Котката, като е едно животно, пак не оставя мръсотия около себе си, а го заравя с пръст или пепел, за да са не погнуси и сама: а колко повече човекът, който има повече ум и разум?" ... (стр. 101)