Български Национален Съюз - 1881-1924 г. Тодор Александров

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония, в семейството на Александър Попорушев и Мария Александрова.

Учи в Щип и Радовиш, а след това – в педагогическото училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището Христо Матов.

След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани и отдава цялата си енергия в организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистията, издействана отБългарското правителство за Бълг арските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител в едно от щипските училища. Същевременно, той е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в родния си град. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, а малко по-късно се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му.

След 1906 година Тодор Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове наБълг арското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

През ноември 1907 г. Т.Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г. По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцялоБългарската армия и войските на Бълг арските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров начело на чета на организацията навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващитеБългарски военни части. С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над Бълг арското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.

След края на Първата световна война, през 1919 г. Т. Александров заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние, Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония и запазване наБългарщината в нея.

Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата наБълг арското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. На практика, ВМРО контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Макодония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на вътрешните работи в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев).

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор успява да избяга на 13-ти същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена от Белград на 250 000 динара.

През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.

Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.

ВМРО означава идеализъм и саможертва! Нека бог е с нас!