“Аз възприемам света като място за културно съревнование между всички нации”

Гоце Делчев
1872-1903

Гоце (Георги) Николов Делчев е роден на 23 януари 1872г. в гр. Кукуш, югоизточна Македония. Получава началното си образование в местното Българско училище в Кукуш, и по-късно постъпва в Гимназията в Солун. Там Гоце Делчев изпъква сред съучениците си не само с отличният си успех, но и като енергичен агитатор и застъпник за Македонска независимост. Докато е в Солун той се запознава с различни революционни течения в Европа, в частност и социализма.

 Въпреки своите социални идеи, през 1891г. той постъпва във Военната Академия в София. Тук Делчев се озовава в едно изцяло различно обкръжение. Животът му като кадет в казармата е еднообразен и скучен. Тук липсва разнообразието на училищните години и пъстрото гъмжило от съученици, с техните разнообразни виждания за социална справедливост. Във Военната Академия, Гоце Делчев няма възможност да участва в дискусии, нито да участва в организации, отдадени на съдбата на Македония. Въпреки желязната дисциплина, той успява да си набавя и да чете социалистическа литература. Въпреки своята социална житейска философия, Гоце Делчев неведнъж заявява, че поробените българи в Македония трябва да бъдат освободени от нетърпимото робство на турският султан Абдул Хамид. И че свободата винаги е окъпана в кръв и такава саможертва е достойна за великата цел. “ Аз възприемам света,” казва Делчев, “само като място за културно съревнование на народите.”

Дейността на Гоце Делчев във Военната академия е под постоянен надзор и неколкократно е призоваван пред своите военачалници за дисциплинарни нарушения. Преждевременното му изключване от Академията е възпрепятствано благодарение на намесата на влиятелни македонски деятели.

Но през 1894г., след неприятен инцидент Гоце Делчев е изключен от Военната Академия. По това време Министерството на Войната, за да снижи бюджетните разходи задържало назначението в армията на дипломираните кадети. Това предизвикало гнева на някои от тях, които изпратили анонимно писмо до Министъра на Войната, обвиняващо го в извършена несправедливост към новите офицери. Макар че Гоце Делчев не е бил сред авторите на писмото, той е бил включен сред обявените за “виновни”. Администрацията на училището след обстойно разследване разкрива авторите на писмото и в заповедта за изключване : “заедно с юнкерите x.y.z., като автори на писмото Гоце Делчев също е изключен”.

Докато българските интелектуалци във вътрешността на Македония, под ръководството на Даме Груев, Христо Матов, д-р Татарчев и други, организират тайни революционни комитети в Солун, Серес, Щип и други градове, Гоце Делчев от друга страна, независимо от тях и без да знае за ставащото в Македония, се заема да повдигне революционният дух сред преселниците в София. Той посещава най-известните македонски интелектуалци и подчертава необходимостта от издаването на вестник за запазване на националният дух на българите зад граница. Когато разбира за създаването на първият таен Централен Революционен Комитет в Солун, обзет от ентусиазъм Гоце Делчев незабавно заминава за Македония!