Цариградска посланическа конференция за решаването на Източния въпрос, провокирана от Априлското въстание от 1876 и неговото потушаване.

23 декември 1876, проект - две автономни Български области - Източна с център Търново, и Западна с център София. Двете области обхващат на практика всички земи населени с Българи. Провал на конференцията.

24 април 1877 в Кишинев император Александър II подписва манифест с които обявява война на Османската империя.
Формиране в Плоещ на Българско опълчение в състав около 10 000 души. 6 май 1877 - връчване на Самарското знаме.

Начало на войната - 24 април 1877 на Кавказкия фронт.

27 юни 1877 форсиране на река Дунав от десантни руски части при град Свищов. Руската армия се разделя на три отряда - Източен, Западен и Преден в състав около 12 хиляди души, под командването на генерал Гурко. Западния отряд блокира Плевен, а Източния укрепения четириъгълник Шумен, Силистра, Варна и Русе. Предния отряд преминава Стара планина и на 31 юли 1877 води сражение при Стара Загора. Това сражение е бойното кръщене на Българското опълчение. За този бой Самарското знаме, под което загиват геройски 6-ма знаменосци е наградено с кръст за храброст. След това сражение близо 40-хил. армия на Сюлейман паша се отправя към Шипченския проход за да се съедини с обсадения при Плевен Осман паша и с концентрични удари да отхвърли руската армия отвъд Дунава. Прохода се отбранява от 4 опълченски Български дружини, орловски и брянски руски полкове. На 21, 22 и 23 август в кръвопролитни сражения при прохода на практика се решава изхода на войната. В последния час, на 23 август, когато боят достига критичната си точка, генерал Радецки изпраща подкрепление от двеста човека.

10 декември 1877 - пада Плевен.

4 януари 1878 - пада София.

16 януари 1878 - превзет е Пловдив.

20 януари - русите влизат в Одрин.

3 март 1878 в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор, с който на практика свършва войната между Руската и Османската империи. По силата на този договор е възстановена Българската държава почти изцяло в етническите си граници.