Любен Костов

основоположник на Съюза на Българските Национални легиони - СБНЛ

Един голям българин, за когото нямаше по-висока цел в живота от тази да служи на Отечеството, по-висок смисъл от това да й посвети целия си живот на един идеал, който за него беше свещен. Не пожали нито сили, нито здраве, от ранна младост до преклонна възраст с несъкрушима воля да следва един път, който беше пример и призив за следване от хиляди негови съратници, които шест десетилетия рамо до рамо вървяха в борба в тежки изпитания и в жестоки страдания. Мнозина бяха избити, още повече изгниваха по затвори и лагери покосени от мъки. Безкрайна върволица от озлочестени съдби. Всички жертви на един безчовечен режим и на една престъпна идеология.

През всичките тези години Любен Костов не прояви колебание и не показа боязън.

IYI

Кой беше той?

Роден през 1908 година в сегашния Симеоновград, син на български офицер и народна учителка, внук на знаменосеца на габровската чета - Цанко Дюстабанов. Завършва II-ра Софийска гимназия и се включва в редовете на тогавашната "Родна защита", където основава Младежки национален легион и създава Национална студентска корпорация "Цар Симеон".

Недоволен от евтините идеологически рамки на "Родна защита", той заедно с Александър Николов слагат началото на самостоятелна организация "Легион", която в началото на 1932г. е вече Съюз на Младежките Национални легиони” - СМНЛ.

Основава и редактира бойния орган на СБНЛ в. "Прелом". Под лозунга национално-мощна и социално-справедлива България, СБНЛ израсна в мощен Съюз на Българските Национални легиони. По-нататък историята е известна. Идва злокобния 9-ти септември. Комунистическата власт цели да унищожи всичко борческо, което мисли самостоятелно и лелее за идеалите на България.

През 1948 г. е скалъпен един съдебен монтаж, който има за цел да ликвидира всички национално-мислещи, да смрази всяка воля и съпротива. В големият легионерски процес от 68 души бяха издадени 13 смъртни присъди. За щастие те не бяха изпълнени, макар че 2 години не бяха отменени и въжето на престъпната власт висеше злокобно над всеки от тях. В този процес, дори без свидетелски показания, Любен Костов получава присъда от 10 години, която излежава до край.

Когато се пенсионира като общ работник и каруцар, той неуморно създава около себе си кръжоци, където потвърждава свещените български идеали. Написва открито писмо до редица инстанции като БАН и др., в които изтъква българската национална кауза. Поддържа братска дружба с народния поет на Чувашия /наследница на кан Кубратова Велика България/, Педер Хузангай, който изявяваше голямо, българско сърце. Написва едно послание до нашите братя в Македония, което проникна и там под надслов "Нашето виждане за Македония". Това прелива чашата на безотечествениците и Любен Костов трябва да излежи още 3 години в затвора.

Когато идва 10 ноември 1989, Любен Костов вече е изчерпил физическите си сили и не може да се включи в активна политическа дейност, но продължава да живее с идеала за "Национално-мощна и социално-справедлива България" до последния си час.

Когато научават, че техният ветеран и основоположник на Националните легиони Любен Костов е тежко болен, той е посетен в дома му на 22 март 1994г. на ул.” Кожух планина" No 17 от легионерите Иван Сокеров и Кирил Ганев.

След като заснемат спомените му за неговата дейност, той отправя послание към хората, които идват, към младите.

Ето какво пише той:

“Отправям поздрав към младите патриоти да не скъпят силите си в борба за осъществяване на нашите идеали още от 1930 година за национално-мощна и социално-справедлива България. “

За България! За нея ний живеем!

ваш: Любен Костов

IYI

Последните изказвания на Любен Костов записани на касета:

Кирил Ганев: "Вашият клас реши да устрои практически някаква патриотична дейност. Така ли беше? Вие сте решили, че към "Родна защита" има възможност за такава дейност. От вашия клас кои бяхте?

Л.К. “Аз, Иван Михайлов¹ и Сашо Николов. Да ви кажа как протече това. Като свършихме в 26-та година II-ра мъжка гимназия, ние в гимназията имахме клуб, в който изнасяхме беседи. Решихме да продължим своята отечествена дейност и като свършим гимназията. И като се събрахме тримата, Иван Михайлов ни предложи и ни заведе при своя вуйчо, не помня името му, който беше в Окръжното ръководство на "Родна защита". Ние го попитахме иска ли да се приобщим като секция? Интересувахме се и от патриотичната о-ция "Кубрат”, но казаха, че била масонска. /В потвърждение на това, нейният председател ген. Борис Сирманов беше действително член на масонската ложа./ Тогава нямаше други организации като "Ратник" и "Бранник". Тях още ги нямаше. Той ни каза, че е най-добре да сме в тяхната организация. Ние се съгласихме, отидохме и се записахме. В "Родна защита" до тогава нямаше записан нито един студент. Ние бяхме тримата първи, които се записахме.”

К.Г. "Александър Николов, ти и Иван Михайлов".

Л.К. "Да. След този разговор там, ние развихме дейност. Основах корпорация ''Цар Симеон" към "Родна защита". Корпорацията за няколко месеца набра 1000 души.

И.С."Само студенти ли бяхте?"

Л.К."Само студенти и започнахме активна дейност."

И.С."В какво се състоеше дейността ви?"

Л.К."Правехме грамадни акции срещу Ньойския договор, и походи, и се събирахме много често.

К.Г."До кога продължи тази дейност, в този вид?"

Л.К."Понеже се бяхме обрекли, основахме Съюз на Младежките Национални легиони."

К.Г."В коя година, 30-та ли? Още към "Родна защита" ли беше това?”

Л.К."Още към "Родна защита" основахме СМНЛ- Съюз на Младежките Национални легиони. Към 24-25 ръководства чрез студентите.

И.С."И ученици също, нали така?"

Л.К. “Да, също и ученици. В трийсета година напуснахме "Родна защита". Вече възмъжали искахме да бъдем политически независими. СМНЛ преименувахме на СБНЛ - Съюз на Българските Национални Легиони.”

Л.К." Открихме клуб, който се намираше на Раковска и Ст. Караджа, срещу днешния Сатиричен театър. Имаше двуетажна къща и ние бяхме на втория етаж. В 1931 г. в началото имахме една конференция.

И.С."Къде беше тази конференция?

Л.К. “На ул. "Криволак" 11 при Алекси Ангелов."

И.С."Кого остави тогава като водач на Съюза?"

Л.К."Тогава написах писмена заповед, от която нямам никакъв препис, и човекът който най ми хареса и ми направи впечатление и със своята деятелност, активност и по обществени склонности това беше Иван Дочев. Имах по-верни хора, по-близки, но аз се интересувах кой ще бъде полезен и намерих за полезен него, и го назначих за главен водач. След това се записах войник, постъпих в школата, която се намираше в гр. Радомир, в I-ва Пеша окръжна жандармерия. Такова беше названието съгласно Ньойският договор. Отидох с 10 дни закъснение. Това беше първия випуск за школата. Изкарах школата и се завърнах след 2 години.

Трябва да призная, че Иван Дочев се съветваше и признаваше моите съвети, и никой път не ми се сърдеше, и признаваше своите грешки. Започваха акции за разговори с разни организации: "Отец Паисиевци" и "Трето поколение"/Братство/ на д-р Никола Минков.

И.С. "Това беше по-късно и с д-р Ст. Караджов и др. След излизането ти от школата, ти пак се приобщи и беше водач на "Бойна и физическа подготовка".

Л.К. "Аз вече казах, че Иван Дочев беше добър организатор, добър общественик, обаче не беше човек с политически опит, нямаше политически опит и лесно правеше политически грешки. И затова се наложи да го уволня, и аз го уволних. На негово място назначих Илия Станев. Същият беше по-свит, по-скромен, омърлушен, но тогава това беше. През това време започваха маневри и ме изпратиха като запасен. Мобилизираха ме и ме изпратиха. “

И.С. "Мене ми направи впечатление, че Алекси Ангелов, когато съм говорил с него имаше много интересни идеи относно това, каква трябва да бъде насоката в бъдеще на СБНЛ. А кой беше първият гл. редактор на в. “Прелом”?

Л.К. "Аз съм основател на в."Прелом" и първия главен редактор на същия. Имам още една визитна картичка, вече пожълтяла, на която пише, че съм главен редактор на в. "Прелом".

К.Г. "А на в. "Пробив" беше Румен Янков.

Л.К. "Датите не ги помня. Основахме в. "Прелом" и после в. "Полет" и "Пробив" в 1932г.

И.С. "Ние ги разпространявахме в училище тогава."

Л.К. "Правехме походи за бойна и физическа подготовка. Някой хора помнят. Например Благой Христов- Блаже. Той ми се обади и има богати спомени от походите, които сме правели. Питайте го него.

И провеждахме страшно големи събори и митинги по повод на Ньойския договор. Ние бяхме движението. Ние събирахме студенти и много други граждани, и ги отправяхме пред легациите. Ходихме и пред Унгарската легация. Тогава беше пристигнал видния политик Гьомбьош. И той викаше: "Нем, нем шоха" - "Не на "мирните" Трианонски договори". И всички ние повтаряхме: "Нем, нем, шоха”.

И.С. "А спомняш ли си, че тука през това време беше дошъл гост д-р Марко Дошен - хърватин, на когото устройвахме едно голямо събрание в помощ на хърватите, които бяха преследвани от сърбите?”

Л.К. "Не си спомням. Понякога забравям, но някой като ми припомни се сещам"

И.С. "Беше един едър мъж с очила и тогава направихме голямо събрание в кино "Ранков" във Варна. Той беше дошъл и във Варна.

К.Г. "За него споменава Любен Янакиев, ако си спомняш. В неговите спомени говори за Марко Дошен и за неговата среща с него (Любен Янакиев беше член на революционната организация "Въртоп". В нея членуваха българи от Западните покрайнини. Той беше изпратен от "Въртоп" в Белград и постави адска машина във Военния клуб на сърбите, от която акция излезе невредим).

И.С. "В настоящия момент след разпадането на Югославия, не смяташ ли, че ние пак трябва да търсим приятели- старите си приятели от Хърватско, Словения, от Македония, от Унгария? Не трябва ли да поддържаме връзки с тези хора?"

Л.К. "Трябва! Особено сега.

И.С. “Относно нашата бъдеща дейност какво можеш да кажеш сега ти? И специално БДФ - какво мислиш за тях?

Л.К. “Те буквално не са представители на легиона. Те са кариеристи. Мълчат! Няма ги никакви!"

И.С. "Не смяташ ли, че ние трябва да излезем всред обществеността, защото ние имаме най-много структури? Да можем да кажем на обществеността какво представляваме. Да направим в градовете, както навремето правехме публични събрания?"

Л.К. "Вярно е! Ние трябва да излизаме по-активно и да се мъчим да привлечем нови младежи."

К.Г. "В заключение, бай Любене, какво би добавил? Ти имаш не само правото, но и задължение да говориш като наставник на младото поколение, което сега трябва отново да се включи в обществения ни живот с оглед на нашите бъдещи прояви - обществени и в националния живот.”

Л.К. "Какво да кажа? Не ми е вече удобно на тая моя възраст на 86 години да изтъквам себе си. До момента никой никъде в нашите вестници не е споменал името ми, а всички заслуги се приписват на други, които безспорно имат принос, но не в основаването, а в развитието. За основаването не е дал никой колкото аз. Но съм убеден в едно - това признание ще дойде. За това не проявявам никаква ревност това да стане по-рано.

На младите – Не вярвайте на партии и политици! Бъдете това, което бяхме ние! Чисти и достойни българи.

IYI

Това са последните изказвания на Любен Костов, които можахме да заснемем на видео, а касетата остава в архива.

Имахме желание да отидем още веднъж и да направим нови записи, но неговата смърт ни превари.

Любен Костов със своя живот и дейност се откроява като първия легионер - борец и мъченик за идеите на Съюза на Българските Национални легиони - СБНЛ.

Нека нашите съидейници следват неговия пример!

¹ Съвпадението на името с това на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов е случайно