С крехките си самолети Българските летци допринасят за победата в Балканската война

Преди 95 години Турция къса дипломатическите си отношения с балканските държави и на 3 октомври 1912 г. България, сърбия, гърция и черна гора й обявяват война. Войските на съюзниците настъпват от всички страни към Османската империя. Целта им е да освободят Македония, Одринска Тракия и Северна Албания след кървавото потушаване на въстанията по тези земи. Кервани с бежанци се стичат към България, очевидци разказват за масови кланета, особено жестоки в областите Щип и Кочани, където цели села загиват под османския ятаган.

Според немския справочник „История на въздушната война 1910-1980” от Олаф Грьолер по онова време България има 23 самолета (повече от САЩ, Япония и Италия), които се използват главно за разузнаване. Една подобна мисия прераства в нещо, което ще остане в историята. Рано сутринта на 16 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Свиленград, за да наб;юдават полета на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да разузнаят намеренията на противника в Одринската крепост.

Преди излитане пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолет „Албатрос Ф-3”. Полетът им продължава 1 ч и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач, Продан Таракчиев пуска бомбите и нанася значителни загуби за врага. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Така Българите доказват, че самолетът може да се използва като бойно средство, а датата 16 октомври 1912 г. влиза в учебниците.

Радул Милков разказва за драматичния полет така, сякаш е бил на рутинна тренировка: „В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите”.

Рекордите на Българските летци започват още преди да избухне войната, когато дипломираният във Франция пилот Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател. В един безоблачен юнски ден на 1912 г. поручикът лети в околностите на Париж със своя самолет „Блерио”, когато моторът внезапно блокира и витлото спира да се върти пред очите му. Петров прави опит да запали отново, но не успява. Запазвайки хладнокръвие, Българският пилот приземява самолета без произшествия. За да ознаменуват постижението, френските пощи издават паметна картичка с лика на Симеон Петров. По-късно двамата с Христо Топракчиев разработват методика за кацане със спрял двигател, която влиза в програмата за обучение на пилоти в школата на Луи Блерио. Симеон Петров изпълнява и първата нощна бомбардировка в света по време на Балканската война, както и първото в света разузнаване и бомбардиране на противникова столица – Цариград, през 1913 г.

На 30 октомври 1912 г. на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, като наблюдател се издига самарянката Райна Касабова. По време на 45-минутния боен полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин и се превръща в първата жена в света, извършила боен полет. По време на войната поручик Пеньо Попкръстев и италианският доброволец Джовани Сабели първи в света бомбардират противников кораб в открито море – турският броненосец „Хайредин Барбароса”.

Първото фотографиране от самолет също е извършено от Българин – Радул Милков, с помощта на британски кореспондент. Получените ценни снимки допринасят за успеха при превземането на Одрин. Битката за Одринската крепост печели и самата война. След ожесточена нощна атака на 13 март Българската армия овладява крепостта. Главнокомандващият Шукри паша се предава с целия си щаб и османското правителство е принудено да поиска примирие. С подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. Турция отстъпва на съюзниците исканите земи. Опиянението от победата е кратко и довчерашните съюзници се превръщат в смъртни врагове. В Междусъюзническата и Първата световна война България губи териториалните си придобивки, но подвизите на Българските бойци не могат да бъдат изтрити.