Балканската война завършва с подписването на Лондонския мирен договор, чл. 2 на който гласи: "Н. В. императорът на Отоманите отстъпва на Т. величества съюзените владетели всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания." Разногласия между балканските държави довежда до Междусъюзническа война /Втората балканска война 1913 г./

БИТКАТА

Одрин трябваше да се атакува, да се превземе и да се дойде до желания мир.

Разположен при събирането на Марица, Тунджа и Арда, три големи реки, този град се намира на историческия път, свързващ Европа с Азия. Турците го направиха първа своя столица и от тук те разсипаха Византия след което преместиха столицата си в Цариград.

"Няма човек, който да не е нарамил пушка. Всички: млади и стари, бащи и синове с песни, цветя и знамена се явяват в казармите за да изпълнят дълга си."

"Журнал Дьо Пари"
Людовик Надо

I-ви пехотен Софийски полк тръгва за фронта,1912г.

След нашето освобождение този град запазваше значението си, защото, отстоящ на 40 км. от българската граница и 200 км. от Цариград, той преграждаше най-удобния път за големи военни действия по долината на р. Марица и заедно с Лозенград прикриваше бавната мобилизация и съсредоточаване на турските войски.

Одрин беше укрепен с отдалеч виждани фортове, със зидани закрития в тях. Батареите бяха землени или бетонирани, свързани с дековилна ж.п. линия. Цялата фортова линия беше опасана с бодлива тел върху железни колове. Имаше 516 разнокалибрени оръдия, снабдени с достатъчно бойни припаси. Гарнизонът на крепостта се състоеше от 5 пехотни дивизии и други войски на обща численост 60 000 души. Коменданта беше Шукри паша, стар, но енергичен началник. В града бяха струпани доста храни, събрани от околните села.

Според общия план за войната, Одринската крепост, силата на която ние надценявахме, трябваше да се изолира, а постепенно след това втора армия трябваше да обкръжи крепостта от всички страни, та гарнизона да се сдаде от глад.

"Mобилизацията трябва да се извърши за 7 дни, стана за 6, с такава бързина, че броят на повиканите под знамената значително надмина предвидената цифра."

Рени Пюо, в. "Тан"

Командващия 4-та армия генерал Колев и офицери. Булаир, март 1913г.

След отблъскване на всички турски вилазки към 20-ти октомврий, едновременно с разбиване турските армии на р. Карагач-дере, Одрин беше окончателно обкръжен, и нашите позиции се укрепиха добре с редути и окопи около крепостта.

Когато от хода на преговорите за мир в Лондон се разбра, че турците са неотстъпчиви, нашето командване вече започна да замисля атаката и превземането на крепостта.

"Бих предпочел за съюзници 100 хиляди българи, пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя!"

Френски министър на отбраната ген. Етиен Милеран

Гаубична батарея на позиция

Беше избран за целта източния сектор, дето се прехвърли обсадната артилерия и се привлякоха две пехотни бригади от Чаталджа. Изработи се и план за атаката на източния сектор, който завинаги ще остане образец.

Към 10 март 1913 г. на тоя сектор имаше 55 дружини, 9 ескадрона, 238 оръдия, грижливо прикрити и готови за действие.

"На нож! На нож! На нож!" се чува като гръм на неочаквано налетяла буря около вражеските редове и те започват да отстъпват..."

"Русское слово"
Н. П. Немирович - Данченко

Българското настъпление при Коджа чешма.

На 12 март, към разсъмване, на източния сектор приближилите се предварително в нощната тишина дружини се нахвърлиха без артилерийска подготовка право на юг и, като на много места изненадаха защитниците, завладяха предната позиция. На южния сектор тунджанци енергично атакуваха, а на западния - сърбите само отвличаха вниманието на защитниците. Веднъж започнатата атака, турската крепостна артилерия се нахвърля върху атакуващия и започна своето унищожително действие. И в няколко само часа, немлъкващата през цялата обсада турска артилерия, беше напълно сразена в избрания за атака участък на източния сектор. Атакуващите се приближиха добре до фортовата линия и построиха дълбок боен ред за повторение на удара, ако стане нужда. Щурмовите команди се готвеха да правят прелези през телената мрежа. Всичката артилерия продължаваше да стреля по фортовата линия и зад нея, за да пречи на турските поддръжки.

Към 2ч. през нощта 10 родопски полк завладя форта Хаджи-олу и с това нанесе сериозна рана в снагата на крепостта.пробива вече беше направен, равновесието се губеше и, още един натиск, всичко щеше да се свърши. Щом се разсъмна, на 13 март, действието продължи. Паднаха един след друг фортовете Айвазъ-баба на север и Кестенлик на юг от Хаджи-олу.

Атаката на Черна могила при Чаталджа.

Пробива стана голям, крепостта беше смъртно наранена. А понеже бесните атаки на другите полкове от 8 тунджанска дивизия приковаваха резервите на южния сектор, то гарнизонът не можа да произведе контра-атаки. Тогава турците започнаха унищожението на всичките си запаси. Заредиха се експлозии и пожарища, бяха избити и голяма част от конете за да не попаднат в наши ръце, изгориха се и храните.

В 12 ч. по пладне сам комендант Шукри паша, след като беше заповядал да се сложи оръжието, беше отведен при началника на източния сектор, генерал Вазов, и командващ армията генерал Иванов.

"Уверих се, че за българите няма непревземаема крепост. Щастлив и горд съм, че се предавам на такива герои!"

Комендант на Одринската крепост Федък Мехмед Шукри паша при предаването на сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов

Шукри паша се предава в плен-14.03.1913г.

И така, само в 36 ч. под ударите на могъщия и добре управляван артилерийски огън и на стремителната атака на пехотата, падна в наши ръце тази крепост. За превземането й беше приложено такова изкуство, което направи действията на българите - обект на дълбоки проучвания от всички западни армии. Особено за използване огъня на артилерията бяха приложени методи, които нигде не бяха прилагани, а в световната война вече бяха възприети и от големите армии.