Защо дойдохме?

из речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил

Драги кюстендилски граждани!

Ние идем от страната на вечните сълзи - Македония - Балканската Голгота - от бреговете на синия Охрид, от кулите на легендарния Крали Марко, от сънливите води на р. Черна, от мътния, кървав, исторически Вардар, от височините, где сянката на дивния Самуил витае, за да докажем за лишен път, че не се гаси туй що не гасне, не умира това, що носи в себе си елементите на безсмъртието и че има една страна, ей там зад снежния Руен, която се влачи веригите на черно робство. Ние идем, за да докаже, че няма власт, сила и закони над тия глави, които за свободата на своя роден край са готови да се откъснат от раменете, върху които се крепят, че възвишената гордост на македонеца не може никой да пречупи въпреки терора и суетните очаквания на неговите врагове. Защото не за приказка македонецът е положил кръв, кости и мъки. Всичко това той не би могъл да понесе, ако не носи в себе си неукротимата любов към своята Родина.

IYI

И след толкова кръвопролитни войни Македония остана пак под робство поради политическото късогледство на наши и чужди държавници, но не и по липса на български народен патриотизъм. Защото българската армия достатъчно сложи своя дан. Няма дол, рид, поляна, планини, реки, които да не са опръскани с алената кръв на българина. Реки от кърви потекоха, могили от кости се издигнаха за свободата на Македония. Повече от 200 000 души годни за интензивен продуктивен труд днес почиват из македонските, тракийските и добруджански бранни полета, повече от 100 000 вдовици и толкова сираци и днес още подпрени на къщната врата, с унесен поглед в далечината при заход слънце очакват връщането на своя мил татко, за да се хвърлят на раменете, за да увиснат на врата му, да го целуват и да кажат своето нежно "тате", когато техния татко на веки е казал "лека нощ". А колко майки носят черни кърпи? И всичко това, за да се даде волен политически живот на македонския роб.

IYI

Няма пример в историята на човечеството, щото известен народ да е получил без кръв своята свобода. Следвайки пътят на историята ний днес с оръжие в ръка бродим по колибки, селца, паланки и ридове на Македония, движейки се из пътища осеяни със смъртна неизвестност, за да крепим духът на населението да готвим македонеца за оня велик момент на разплата, когато последният като един човек ще се надигне в мощен възстанически устрем, за да разтърси веригите на робството. Обаче, за този момент, за този велик замах с нужни млад дух и млада кръв. Ние принасяме своите, защото нищо не става без жертви. Свободата на Македония заслужава нашите младини. Никакви изпитания, лишения, несгоди; никакви кръвни жертви не са в състояние да откъртят в нас желанието да умрем за злочестата, но хубава родина Македония. В тая борба дивна, величава, много от нас може да паднат, обаче, с нашето умиране идеята, на която ние сме носители, няма да умре. Защото премахването на известни политически лица н означава унищожаването на идеите, на които те са носители, тъй като идеите са безсмъртни. Те не се набучват на щикове.

IYI

Там в Македония, ний с успех водим борба на живот и смърт с оная бесна власт, която носи мръсното име "сръбска", с оная византийска управа, която се нарича "гръцка" и с многото други врагове на македонската свобода. Нашите позиции там са непробиваеми, защото всички населения са се наредили под знамето на В. М. Р. Организация, която единствено ратува за свободата на Македония, защото теглото и сълзите ни са общи. Борбата за свободата на Македония ще водим до тогаз, докато зората на свободата не огрее и над тая колкото измъчена, толкова дивно красива земя.

София, 1924 г.