"Войната се връща"

... Ньойския договор позволяваше на България една армия от 33 000 души, от които 20 000 войници, 10 000 стражари, горски и митнически, и 3 000 граничари. Всички трябваше да бъдат доброволци - офицерите за 20 години, останалите за 12. Забранено беше на България да притежава военна авиация, арсенали, фабрики за оръжие и муниции, повече от няколко десетки картечници, и части от лека артилерия. ... (стр.36)

IYI

... Мирът наложен й с Ньойския договор я смаза: наложиха й едни репарации пропорционално много по-тежки от германските; тя даде през време на войната повече от 135 000 убити, и още толкова инвалиди; биде принудена да даде на Сърбия новиБълг арски земи: Струмица, Босилеград, Цариброд, Тимошката долина; на Гърция - цяла Южна Тракия със Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти; на Румъния - част от Добруджа; тя изгуби окончателно Македония, също и надеждата за излаз на Бяло море. Никога никой победен народ - освен Унгария, която Трианонския договор разкъса - не е изпитал по- голямо нещастие. ... (стр.26)

IYI

... Македония е почти изключително населена с Българи, въпреки че сърби и гърци настояват за противното ( 1917г., откъс от "Панславизмът и френските интереси" на прочутият ориенталист и историк D. Leger професор в College de France, когото учените от цял свят признават за свой учител по славянските въпроси). Техните претенции падат след безпристрастните констатации на етнографи, като Legeau, Kiepert, Kitich, Grigorovitch, Hilferding, Makenzie. След като Сърбия видя, че и са отнети според Берлинския договор Босна и Херцеговина, на някои нейни държавници им дойде наум да търсят компенсация от към Македония и тогава те започнаха да твърдят "съществуването на сърби в тази страна, населена изключително от Българи".

Истината ме задължава да кажа, че преди войната, когато се преминаваше през Македония, човек срещаше Българи, а не сърби. Това заяви от своя страна на 7 февруари 1927г. на научна конференция за социални и политически науки в Париж бившия военен кореспондент на Балканите на в-к "Journal". ... (стр.53)

IYI

... В 1918, когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 учители. Църквите притежаваха- в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески- ценни богатства дело на 1000 години македонска култура и мисъл.

Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или препратени в стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха бяха напълно разграбени.

В Скопие, Щип, Велез, в двайсет селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато запитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха - всички, без изключение - "Отнесоха ги в Белград". ... (стр. 88)

IYI

... Нещо повече:
Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на Български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.

В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата "Св. Димитър".

- Какво ги направиха? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.
- Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.

Във Велез Българските офицери, загинали при последните сражения по време на френско-сръбската офанзива през септември 1918г., били погребани в старата църква "Св. Панталеймон". Те били изровени от сърбите и остатъците им хвърлени в каналите за градските нечистотии.

Видях известни гробища в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовист, Криволак, Велез, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници бяха разрушени, имената и надписите на Български език изличени с удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини ... (стр. 89)

Анри Пози
1934 г.