"Македония като Българска земя"
поклоннически слова
... Българската поезия, посветена на Македония, е
огромна - и само това вече говори за сърдечния отзвук на македонската
неволя у нас. Защо у сърби и гърци няма нищо подобно, въпреки толкова
напъни на политици и лъжеучени да доказват небългарския характер на
страната, станала ябълка на раздора? Сигурно затова, защото
вдъхновението нито се поръчва, нито може да бъде неискрено. Лъжата и
лицемерието не са били никога подбуда за въодушевление, за поетически
полет на мисълта. И така, ако никой сръбски или гръцки поет не е възпял
Македония като своя родина, нито се е трогнал от робската й съдба, нито
пленил от хубостта на народната й песен и на природата й, множество
български поети, между които и първенците на българското мелодично
слово, са стенали при болките или ликували при успехите на македонеца.
... (стр. 66)
проф. Михаил Арнаудов 1941г.
IYI
... Още след завоюването на източното българско царство
в 972 г. седалището на българската патриаршия било пренесено в
останалите свободни български земи - първом в Средец, после във Воден,
Мъглен, Преспа, докато най-сетне в 1018 г., когато страната била
покорена от ромеите, българският патриарх бил заварен в града Охрид.
Така върховната власт на българската църква споделила съдбата на
българската държава и съпътствувала борците за българската независимост
до сетния час. Тази неразривна връзка между Самуила и неговите воини,
от една страна, и представителите на българската доростоло-преславска
патриаршия, от друга, е най-добрият доказ, че Самуиловата държава е
само продължение на източното българско царство - царството на Крума и
на Симеона, - а не, както искат да изтъкнат някои сръбски учени,
някаква особена македонославянска държава. Византийският император
признал приемствеността на охридската архиепископия спрямо българската
доростоло-преславска патриаршия и издал нарочни грамоти за това. ...
(стр.75)
Иван Дуйчев 1941г.
IYI
... За събитията около възникването и падането на
Охридското царство научното изследване разполага с известия, почти
съвременни нему, и навсякъде, гдето в тях се говори за земята, над
която Самуил царувал, за нейните жители и за войниците, които я бранели
- навсякъде се явяват наименованията "България" и "българи". Самият
Охрид, гдето според тия известия са се намирали "дворците на
българските царе", се нарича от тях "главен град на цяла България".
Тъкмо защото най-голямото дело на императора Василий II бе смъртният
удар, нанесен от него на Охридското царство, тогавашните византийци му
дадоха прозвището "Българоубиец", с което той остана в историята. ...
(стр. 96)
Петър Мутафчиев
IYI
... Как са гледали тогавашните византийци на Македония
и на нейното население, се вижда от друг факт. Тяхното господство над
всички български земи траело повече от век и половина. През целия тоя
период обаче с името "българи" те означавали само жителите на
македонската си провинция. Българите, които живеели на север от
Балкана, били наричани от тях с архаизиращото име "мизи", или жители на
"Загора" (т. е. на земята "отвъд планината"). ... (стр. 97)
Петър Мутафчиев
IYI
... Достатъчно било да минат тъй само две десетилетия,
за да се вдигне цяла Македония на кървава борба за освобождение. За
български цар бил провъзгласен внукът на Самуила Петър Делян. Какво е
значението на тоя факт, показва следното обстоятелство. В планините на
днешна Черна гора съществуваше по онова време едно сръбско княжество,
рожба също тъй на въстание срещу Византия. Но това въстание, избухнало
едва две години по-рано в област, тъй близка до Македония, бе минало
без всякакъв отглас в нея. Защо македонското население не подхвана
тогава делото на своите сръбски съседи и не се присъедини към тях? Защо
и сега, когато само грабнало оръжието, то не потърсило помощта им, нито
каквато да била опора в тях, а по свои пътища и със собствени средства
поискало да извоюва свободата си? Защото още тогава е чувствувало
сърбите като чужденци и защото идеята за освобождение е била свързана у
него с друга - идеята за възстановяване на българското царство. ...
(стр.98)
Петър Мутафчиев
|
