Български Национален Съюз - 1943-44 г. Битката за небето на София

На 2 март 1941 г. България се включва във Втората Световна Война на страната на Германия. България обаче запазва мирни отношения със СССР.

Още преди влизането на България във Втората Световна Война великобританските RAF (Royal Air Force - Кралски ВВС) бомбардират Български селища. До 1943 г. бомбардировките над България не са интензивни - единични самолети бомбардират някои градове и села, като пускат и играчки-бомби.

Обърнете внимание на "Х"-ът, който е изобразен на самолетите (на снимката) - това е Българският боен знак по време на Втората световна война.

В началото на 1943 пристигат и първите 16 Messerschmitt Bf-109 G-2. От освободена Франция, Германия изпраща 100 изтребителя Dewoitine De-520.

На 1 август 1943 г. формации B-24 Liberator минават над България за да бомбардират румънските петролни находища. Започва операцията Tidal Wave (Приливна вълна) със задача спиране на петролните доставки за немската армия. Първите български изтребители, които атакуват тези огромни бронирани бомбардировачи са Avia 534. На връщане от Румъния B-24 приближават София. Четири изтребителя Messerschmitt Bf-109 водени от поручик Стоян Стоянов, атакуват 18 В-24 над град Фердинанд (днес Монтана). В разгара на битката поручик Стоянов сваля два бомбардировача, а останалите изтребители - общо три. Тези победи още не значат нищо. Връщащите се на малки групи бомбардировачи трудно се защитават от Messerschmitt-ите.

Първоначално американските бомбардировачи не са съпроводени от изтребители, но много скоро се осигурява изтребително прикритие от P-38 Lightning. По-късно съпровождащите изтребители са P-47 Thunderbolt и P-51 Mustang.

В края на 1943 и началото на 1944 започва операция Point Blank. Целта е чрез въздушен терор България да капитулира - това обаче не става. При тази операция загиват 99% мирни граждани.

На 20 декември 1943 г. няколко вълни от по 50 В-24 и повече от 100 изтребителя Р-38 атакуват София. За защита на столицата излитат 36 Dewoitine De-520 и 20 Messerschmitt Me-109 G-2. В жестоката битка става нещо нечувано - поручик Димитър Списаревски, след като сваля един бомбардировач, се врязва в друг Liberator и го унищожава. Това е първия въздушен таран в България. Списаревски загива, но се превръща в легенда.

На 17 април 1944 г. в 11 ч. и 35 мин. е дадена въздушна тревога. Атакуват четири вълни В-17 - общо 350 бомбардировача, и 100 изтребителя Р-47 и Р-51. На този ден става една голяма грешка - предупредителните служби не съобщават, че охраната на В-24 и В-17 не е от двутелите Р-38, а от новите еднотели Р-47 и Р-51. Излетелите от две летища наши самолети смятат вражеските изтребители за свои. Когато разбират грешката си е късно - свалени са шест български изтребителя, а 10 са повредени. Загиват трима пилоти. 17 април е наречен "Черният ден". Въпреки това нашите изтребители свалят три летящи крепости (Flying Fortress). Поручик Неделчо Бончев прави въздушен таран на една летяща крепост. Бомбардировачът е свален, а поручик Бончев изхвърлен от взрива успява да се спаси с парашут. Същия ден излитат и четири учебни изтребителя Avia B-135 (въоръжени само с по две 7.92 мм. картечници). Те атакуват противника и свалят един бомбардировач.

Често от бомбардировачите са пускани и бомби със закъснител, както и детски играчки, заредени с експлозив.

Вражеските самолети са ожесточено обстрелвани и от зенитната артилерия. Затова не всички бомбардировачи успяват да бомбардират София. Те хвърлят бомбите си или над софийското поле, или над близки по-малки градове.

На Българска територия падат 117 вражески самолета - 65 от които доказано са свалени от нашите изтребители. Много от повредените четиримоторни бомбардировачи не се завръщат в италианските си бази.

Пленени са 329 американски и великобритански летци, а около 200 загиват над България.